ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 216
София, 23. февруари 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1042 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Варненския апелативен съд от 16.03.2011 г. по гр.д. № 52/2011, с което е отменено частично решението на Варненския окръжен съд от 19.10.2010 г. по гр.д. № 478/2008, като са уважени: до размера на 700,00 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр.чл. 130 ал. 1 НК, до размера на 300,00 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 323, ал. 1 НК и е отхвърлен изцяло предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр.чл. 130 ал. 1 НК, на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е З. Д. З., представляван от адв. Ив. П., от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда за обсъди всички обстоятелства по делото и по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават пртиворечиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата П. на Р. Б. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 10.06.2005 до 08.08.2006 г. ответникът е поддържал обвинение срещу ищеца по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр.чл. 130 ал. 1 НК, като за извършеното деяние ищецът е признат за виновен по чл. 130, ал. 2 НК, а от 02.10.2006 в продължение на два месеца – по чл. 323, ал. 2 НК, което е прекратено. Взетата мярка за неотклонение е подписка, поради което не е имало пречка ищецът да организира обработването на земеделските си земи, а за неимуществените вреди от неоснователното обвинение в по-тежко от действително извършеното престъпление, както и в самоуправство се дължи обезщетение в размер на 700, съответно 300 лева предвид временното тревожно разстройство, което ищецът е получил в резултат на множеството стресиращи фактори, част от които са и процесните неоснователни обвинения.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения на Софийския апелативен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд от 16.03.2011 г. по гр.д. № 52/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.