О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
С. 29.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 май две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 511/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от процесуалния представител юрисконсулт Г. З., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 1421 от 21.10.2014г. по в.гр.д. № 2097/2014г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, ХІХ с-в, № 3608 от 09.07.2014г. по гр.д. № 2542/2014г., с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т.1-3 КТ, предявени от В. А. Т. против [фирма].
Ответницата по касация В. А. Т. от [населено място] в подадения писмен отговор от пълномощника й адв. Г. Т. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от В. А. Т. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т.1-3 КТ въззивният съд е приел, че наложеното на ищцата със заповед от 28.01.2014г. на управителя на [фирма] дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ, вр.чл.187, ал.2 от КТ е незаконно, тъй като не съответства на тежестта на нарушението. Приел е за установено от фактическа страна, че на 05.12.2013г. при направена проверка за употреба на алкохол е констатирана положителна проба от 0,81 промила алкохол в издишания от ищцата въздух. С действията си В. Т. е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.2 от КТ, но това не се е отразило на изпълняваната от нея работа, свързана с комуникация с външни организации и ведомства, изясняване на спорни ситуации с длъжниците, координиране на действия с външни партньори и с други дирекции и отдели в компанията съгласно длъжностната характеристика. Относно правните изводи въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, който е приел, че не е установено поведението на ищцата да е допринесло за възникване на неблагоприятни последици за работодателя или за трети лица. Заеманата от ищцата длъжност „специалист управление на вземанията” не предполага някакви завишени изисквания към осигуряване на безопасни условия на труд за самия работник или трети лица, които например се изискват за професии като шофьор, лекар, пожарникар, полицай и т.н. Анализът на тези обстоятелства налагат извод, че нарушението, което е извършила ищцата на 05.12.2013г. не е тежко по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ, доколкото макар и явила се на работа след употребен алкохол предишната вечер, ищцата не е представлявала опасност за собствения си живот и здраве, тези на своите колеги и трети лица, както и за интересите и имуществото на работодателя. За периода на натрупания при него трудов стаж от ищцата – 22 години, на същата не са налагани дисциплинарни наказания, което е индиция, че е изпълнявала трудовите си задължения най-малкото задоволително.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по материалноправните въпроси: „явяването на работа в състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи, зависи ли от преценката на прекия му ръководител или от обективното състояние на работника, поставил се под въздействието на алкохол” поради решаването му в противоречие с решение № 232/2010г. ІV г.о. ВКС; „необходимо ли е да е установено неизпълнение и на други конкретни трудови задължения, вследствие употребата на алкохол” поради противоречие с решение № 372/2009г. ІV г.о. ВКС; „представлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина явяването на работа след употреба на алкохол” поради противоречие с решение № 372/2009г. ІV г.о. ВКС.
С първото от посочените решения, в отговор на въпроса за точното приложение на разпоредбата на чл.126, т.2 КТ, налагаща тълкуване на понятието “явяване на работа в състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи” ВКС е приел, че при преценката във всеки конкретен случай кое явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи, е от значение констатацията, че работникът или служителя, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука. Разпоредбата на чл.126, т.2 КТ предполага умишлено неизпълнение на основно трудово задължение – за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество при спазване на изискванията за това. С второто решение, по приложението на чл.189 ал.1 КТ, ВКС е приел, че преценката на работодателя за вида на дисциплинарното наказание следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол.
ВКС намира, че поставените въпроси не са решени в противоречие с представената съдебна практика. И в двете решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съдът отдава правно значение и на обстоятелството как употребата на алкохол се отразява на извършваната работа, дали е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука, на значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя и обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението. В този смисъл са и изложените от първоинстанционния съд мотиви, към които на основание чл. 272 ГПК препраща въззивният съд.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответницата по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 300 лв.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 1421 от 21.10.2014г. по в.гр.д. № 2097/2014г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на В. А. Т. от [населено място] сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: