О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 24.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1193/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. А. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба – [фирма] – [населено място], против въззивно решение №106/11.5.2011 г. по гр.д.№191/2011 г. по описа на Шуменския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №330/17.12.2010 г. по гр.д.№1001/2010 г. по описа на Новопазарския районен съд, с което са уважени предявените от Х. И. Х. от [населено място] пазар, област Ш., против [фирма] – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1- 3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че за прилагане на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ липсата на необходимото образование или професионална квалификация трябва да е настъпила след сключването на трудовия договор след сключването на трудовия договор, а ако работникът не е притежавал необходимото образование, респективно квалификация, по силата на императивни правни норми при сключване на трудовия договор, то той се явява недействителен по смисъла на чл.74, ал.1 КТ и в този случай прекратяването на трудовия договор не може да се извърши на горепосоченото основание. С оглед този извод е прието, че разпоредбата в конкретния случай е неприложима и прекратяването на правоотношението между страните въз основа на нея е незаконосъобразно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като въпроси се поставят следните: 1. Трудовият договор е действителен до обявяването му за недействителен по предвидения в закона ред. Никой не може да се позовава на тази недействителност до обявяването й.”; 2. “ВКС приема, че при позоваването/обявяването/ на недействителност на трудов договор не се допуска възстановяване на работника на заеманата от него длъжност.”; 3.”За работодателя съществува право на избор между това да прекрати трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ или да иска неговото обявяване за недействителен по чл.74 КТ.”; 4. Липсата на образователен ценз би могла да доведе до недействителност на трудовия договор само за длъжности, за които със закон е установено наличието на определена степен на образование за заемането им.”; 5.”Липсата на връчена длъжностна характеристика не е основание за обявяване на трудовия договор за недействителен.”
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Х. И. Х., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че то не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е излагане на тези от страна на касационния жалбоподател и посочване изводи на ВКС по настоящото и други дела със сходна проблематика. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №106/11.5.2011 г. по гр.д.№191/2011 г. по описа на Шуменския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№3842/14.6.2011 г., подадена от адв. А. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – Ш.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: