О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
Гр.С., 11.02. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.376 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Г. срещу решение от 31.10.14 по г.д.№.15509/13 на Софийски градски съд, АО, ІІІ В състав – с което е потвърдено решение от 28.06.13 по г.д.№.10485/13 по описа на СРС, І ГО, 27с., за уважаване на иск с правно основание чл.233 ЗЗД.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата, в това число като недопустима предвид липса на формулиран правен въпрос.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.233 ЗЗД за връщане на държането на нает имот за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е уважен. Приел е, че след изтичане на договорения срок наемателят е продължил да ползва наетия имот без противопоставяне на наемодателя, поради което наемният договор се е трансформирал в безсрочен. Като такъв е подлежал на прекратяване с едномесечно предизвестие – и е бил прекратен с изтичане на едномесечен срок от връчването на исковата молба – която има характер на предизвестие. Предвид липсата на доказателства наетият имот да е бил върнат на наемодателя след прекратяването на договора, претенцията по чл.233 ЗЗД е намерена за основателна.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, респективно задължителна или противоречива практика. Вместо това касаторът излага единствено твърдение, че ищцовото дружество не е собственик на имота, чието предаване иска /тъй като междувременно е извършило продажбата му/ – като това твърдение /неподкрепено с доказателства/ се прави за първи път пред касационната инстанция, не е било обсъждано от въззивния съд и не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /само за пълнота следва да се отбележи, че евентуално прехвърляне на собствеността върху процесния имот би било и ирелевантно за изхода на спора, доколкото от една страна под наем може да се отдава и чужд имот, а от друга съгласно чл.226 ГПК при прехвърляне на спорното право в хода на процеса делото следва своя ход между първоначалните страни/. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.10.14 по г.д.№.15509/13 на Софийски градски съд, АО, ІІІ В състав.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: