3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
С. 16.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5583/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Д. от гр. Ст. З., подадена от пълномощника й адв. Е. Н., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, № 224 от 14.04.2014г. по в.гр.д. № 1264/2013г., с което е потвърдено решението на Старозагорския окръжен съд, № 92 от 02.11.2012г. по гр.д. № 933/2008г., с което е отхвърлен предявеният от Н. Н. Д. против Л. К. Ш. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 54 430 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.03.2002г.
Ответникът Л. К. Ш. от гр. Ст. З. в подадения писмен отговор от пълномощника му адв. П. С. Г. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от Н. Н. Д. против Л. К. Ш. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 54 430 лв. въззивният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства ответникът да е осъществил действия, с които психически или физически да е принудил Д. да му заплати исковата сума, а това поведение да е противоправно, изразяващо се в накърняване на общото задължение да не се вреди другиму. Въз основа на влязла в сила присъда /с която ответникът Ш. е признат за виновен в това, че без съответното разрешение от БНБ е извършил по занятие банкови сделки – кредитиране/ и на основание чл. 300 ГПК съдът е приел за установено, че в периода 21.08.2001г. – 04.09.2001г. същият е предоставил на ищцата Н. Д. сумата 41 570 лв. срещу насрещна материална облага, като това му поведение е противоправно и виновно. Въз основа на свидетелските показания е приел за установено, че между страните по делото в процесния период са били сключвани договори за заем, част от които са били предмет на наказателното производство, но тяхното съществуване само по себе си и уговорената възнаградителна лихва не могат да се приемат като осъществяване на противоправно виновно поведение от ответника доколкото възможността за уговаряне на лихва като граждански плод за ползване на парични средства е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 240, ал. 2 ЗЗД, а по делото не е доказано, че въпреки липсата на уговорка за заплащане на такава, ищцата е била принудена от Ш. или от трети лица, за поведението на които той отговаря, да я плати. В случай, че ищцата твърди, че уговорената между страните лихва е в твърде висок размер, които противоречи на добрите нрави, и от включването в договора на тази нищожна клауза е заплатила суми, които не дължи, тя има възможност да осъществи правата си в тази насока в отделно производство. Освен това е приел, че не е доказано и заплащане на исковата сума от 54 430 лв. над дължимата от ищцата сума по сключените между страните договори за заем и записи на заповед.
К. Н. Н. Д. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос „когато влязлата в сила присъда на наказателния съд касае само част от фактическите отношения, развили се между страните по делото, и се явява предмет на граждански спор, намира ли приложение чл. 300 ГПК”. Не е изложила съображения защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съобразно т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 300 ГПК съобразно точния й смисъл и съдебната практика и не се налага ново тълкуване. Чл. 300 ГПК намира приложение относно фактическия състав на конкретното престъпление, предмет на влязлата в сила присъда. По прилагането на чл. 300 ГПК е постановено решение № 569/27.09.2010г. по гр.д. № 1243/2009г. ІІІ г.о. ВКС, с което в отговор на въпроса за „значението за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, на приетите за установени факти в мотивите към постановената от наказателния съд присъда, които са извън посочените от чл. 300 от ГПК” е даден отговор, че „установените в мотивите към постановената от наказателния съд присъда факти, които са извън посочените от чл. 300 от ГПК /дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/, не са задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, т.е. присъдата на наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства.” Когато претенцията е основаната на твърдения за непозволено увреждане от действия, които са извън състава на престъплението, разпоредбата на чл. 300 ГПК не може да намери приложение относно тези обстоятелства. Тези обстоятелства и тяхната противоправност следва да бъдат установени в гражданското производство. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, но за деянието, осъществяващо състава на престъплението, което е предмет на присъдата.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1000 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, № 224 от 14.04.2014г. по в.гр.д. № 1264/2013г.
ОСЪЖДА Н. Н. Д. от гр. Ст. З. да заплати на Л. К. Ш. от гр. Ст. З. сумата 1000 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: