4
определение по гр.д.№ 88 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 27.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 88 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Р. срещу решение № 1272 от 07.11.2011 г. по в.гр.д.№ 1507 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 2443 от 01.06.2011 г. по гр.д.№ 8071 от 2010 г. на Варненския районен съд, X-ти състав и вместо него е постановено ново решение за осъждане на К. П. Р. да предаде на Д. Т. Д.-Р. на основание чл.76 от Закона за собствеността владението върху следния недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], ет.1 с идентификатор № 10135.2560.347.1.1.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушения на материалния и процесуален закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 197 от 12.07.2010 г. по гр.д.№ 285 от 2010 г. на Смолянския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 82 от 01.02.2011 г. по гр.д.№ 1444 от 2010 г. на ВКС, решение от 30.11.2009 г. по гр.д.№ 1222 от 2009 г. на Габровския районен съд, потвърдено с решение № 66 от 07.06.2010 г. по в.гр.д.№ 54 от 2010 г. на Габровския окръжен съд и недопуснато до касационно обжалване с определение № 297 от 31.03.2011 г. по гр.д.№ 1193 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., определение от 27.02.2002 г. по ч.гр.д.№ 871 от 2001 г. на СРС, 49 състав, определение № 98 от 06.02.2009 г. по гр.д.№ 5037 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 733 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1536 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните въпроси: 1. Следва ли да се приеме, че е налице трайна фактическа власт, осъществявана от лице, претендиращо да е владелец на имота, прилагайки презумпцията по чл.83 от ЗС по иск с правно основание чл.76 от ЗС срещу легитимиран с нотариален акт собственик на недвижим имот, осъществяващ фактическа власт върху същия имот, 2. Допустимо ли е срещу собственика, придобил недвижим имот по силата на договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане, който живее в имота заедно с прехвърлителя, да се предяви иск с правно основание чл.76 от ЗС от лице, претендиращо, че е осъществявало владение върху имота, тъй като го е посещавало няколко пъти, без собственика и ползувателя да се противопоставят на присъствието му, 3. Необходимо ли е собственикът на недвижим имот да откаже да допуска трети лица в имота, за да предотврати претенция по иск с правно основание чл.76 от ЗС за владение, основано на презумпцията на чл.83 от ЗС., 4. Допустимо ли е съдът да не се съобрази с представените документи за собственост на владеещия собственик и с гласните доказателства за факта на владение на ответника и въпреки, че спорният въпрос е дали ищецът е бил владелец на вещта към момента на твърдяното отнемане, да приложи презумпцията на чл.83 от ЗС и поради това да уважи иска по чл.76 от ЗС, 5. Съдът обвързан ли е от твърденията на ищеца по иск с правно основание чл.76 от ЗС за датата на отнемане на владението и начина, по който е осъществено отнемането. Освен това, касаторът счита, че произнасянето на ВКС по горепосочените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 23.01.2012 г. ответницата по касационната жалба Д. Т. Д.- Р. оспорва същата като недопустима и неоснователна и претендира за направените пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимосттта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения иск с правно основание чл.76 от ЗС, въззивният съд е приел, че ищцата Д. Т. Д.- Р. е била владелец на процесния апартамент, като е упражнявала фактическа власт върху същия най-късно от 1998 г. /в периода от 1998 г. до 2004 г. тя заедно със съпруга си са отдавали този апартамент под наем, през 2006 г. е извършила ремонт на апартамента, през 2007 г. е заявила този апартамент като свое постоянно жилище, през лятото на 2008 г. е живяла в него, на 07.03.2010 г., когато е било погребението на съпруга й, също е била в апартамента/. Приел е още и че след 07.03.2010 г. владението на ищцата е било отнето от сина й и ответник по делото К. П. Р. по скрит начин, чрез смяна на патрона на бравата на входната врата на апартамента, тъй като още на 08.03.2010 г. ищцата не успяла да си отключи и да влезе в апартамента.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касатора съдебна практика:
1. Във влязлото в сила решение № 197 от 12.07.2010 г. по гр.д.№ 285 от 2010 г. на Смолянския окръжен съд е прието, че за да бъде осъществен състава на чл.76 от ЗС е необходимо да са налице два кумулативно дадени елементи- отнемане на владението и то да е станало по скрит начин или чрез насилие, като владението представлява поредица от действия, сочещи намерение да се стопанисва имота като собствен и противопоставяне на всяко действие, пречещо на владението. В обжалваното решение по същество е прието същото- че предявеният по делото иск с правно основание чл.76 от ЗС е основателен, тъй като ищцата безспорно е доказала, че е била владелец на процесния недвижим имот и че това нейно владение й е било отнето от ответника по скрит начин. Доколко този извод на съда отговаря на фактическата истина е въпрос, касаещ правилността на решението, който не може да бъде разглеждан и решаван в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
2. Определение № 82 от 01.02.2011 г. по гр.д.№ 1444 от 2010 г. на ВКС, което е постановено по реда на чл.288 от ГПК не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с това определение касационният съд не решава правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а решава само процесуалния въпрос дали дадено конкретно въззивно съдебно решение противоречи на практиката на ВКС или на други съдилища в страната и дали по конкретното дело е разрешен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
3. В решение от 30.11.2009 г. по гр.д.№ 1222 от 2009 г. на Габровския районен съд и в решение № 66 от 07.06.2010 г. по в.гр.д.№ 54 от 2010 г. на Габровския окръжен съд, което потвърждава решението на районния съд, е прието, че при упражняване на фактическата власт владелецът трябва да може да държи вещта по изключителен начин /да извършва действия върху нея и да изключва действията на други лица/ и да е установил трайна фактическа власт. Няма противоречие на това решение с обжалваното решение, по което съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, е приел за безспорно установено, че до смъртта на съпруга й ищцата и съпругът й са владяла имота трайно и необезпокоявано от трети лица.
4. Определение № 297 от 31.03.2011 г. по гр.д.№ 1193 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване по същите съображения, които са изложени по-горе за определение № 82 от 01.02.2011 г. по гр.д.№ 1444 от 2010 г. на ВКС.
5. В определение от 27.02.2002 г. по ч.гр.д.№ 871 от 2001 г. на СРС, 49 състав е прието, че когато установяването на фактическа власт е спорно, ищецът следва да докаже твърденията си при условията на пълно и главно доказване. В обжалваното решение е прието същото- че в тежест на ищцата е било да докаже, че до отнемането на владението е упражнявала трайна фактическа власт върху процесния имот като владелец и с оглед на събраните по делото доказателства е прието, че ищцата е доказала това свое твърдение.
6. Определение № 98 от 06.02.2009 г. по гр.д.№ 5037 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о. не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване по същите съображения, които са изложени по-горе за определение № 82 от 01.02.2011 г. по гр.д.№ 1444 от 2010 г. на ВКС.
7. В решение № 733 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1536 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че в тежест на ищеца е да докаже твърдяното отнемане на владението към определения момент. В обжалваното решение по същество е прието същото- че в тежест на ищцата е било да докаже, че владението й е било отнето от ответника на посочената от нея дата 07.03.2010 г. и с оглед на събраните по делото доказателства е прието, че ищцата е доказала това свое твърдение.
Предвид на всичко гореизложено, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на О. на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. Конкретният казус сам по себе си не е свързан с прилагането на неясни правни норми и не налага тълкуване на закона- решаването на спора е обусловено единствено от преценката на събраните по конкретното дело доказателства относно това дали ищцата е била владелец на процесния апартамент и отнето ли й е било това владение от ответника по скрит начин. Освен това, по приложението на чл.76 от ЗС е налице трайна и последователна практика на ВКС, на която обжалваното решение съответства и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази съдебна практика.
С оглед на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на делото и на основание чл.81 във връзка с чл.78 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 2400 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1272 от 07.11.2011 г. по в.гр.д.№ 1507 от 2011 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. П. Р. от [населено място], [улица], ет.1, ап.1 да заплати на Д. Т. Д.- Р. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.3 на основание чл.78 от ГПК разноски за делото пред ВКС в размер на 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.