О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 28.02. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1370/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. ф. “З.” – С., против въззивно решение от 21.3.2011 г. по гр.д.№10393/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-В състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 07.6.2010 г. по гр.д.№10539/2010 г. по описа на Софийския районен съд, г.о., 76 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Б. В. С. от [населено място] против Д. ф. “З.” – С., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, за разликата от 5532,24 лева до 7086,24 лева, и Д. ф. “З.” – , е осъден да заплати на Б. В. С. от [населено място] още сумата 1554 лева. В останалата част решението на районния съд, с което са уважени исковете с правно основание чл.357, във връзка с чл.74, ал.1 КТ чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ е потвърдено.
Въззивната инстанция е приела, че допълнителното споразумение №1703/05.11.2009 г., неразделна част от трудов договор №276/06.4.2000 г., е недействително на основание чл.357, във връзка с чл.74, ал.1 КТ, тъй като длъжността “главен експерт” е сходна и не се различава по трудови функции от длъжността “началник отдел Р. – А. “С.”, поради което сключеното допълнително споразумение в частта за клаузата за срок на изпитване по чл.70, ал.1 КТ е недействителна. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение със заповед №116/11.01.2010 г., извършено на основание чл.71, ал.1 КТ е незаконосъобразно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационният жалбоподател твърди, че въззивната инстанция неправилно е анализирала и тълкувала събраните по делото писмени доказателства за да стигне до извод за незаконосъобразност на процесното уволнение. Като незаконосъобразен се сочи изводът на съда за наличието на повторно уговорен срок за изпитване за заемането на една и съща длъжност, между едни и същи страни по трудовото правоотношение. Сочи се, че в рамките на производството са ангажирани доказателства, които ясно диференцират заеманите от ищеца длъжности, като в депозираните по делото становища на работодателя са изложени подробни мотиви, обосноваващи кариерното израстване на служителя, увеличаване на поеманата отговорност и фокусиране на трудовите му задължения основно върху извършването на документални проверки и комуникация с останалите отдели на фонда. Като противоречива практика на настоящия спор се сочи тази по решение №98/04.4.2000 г. по гр.д.№1083/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Б. В. С., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че то не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е излагане тезата на касационния жалбоподател по настоящия спор и навеждане на доводи за неправилност на въззивното решение, които по естеството си представляват касационни оплаквания, и които следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Освен това представеното с изложението решение на ВКС е неотносимо към спора, тъй като решаващият извод на съда е незаконосъобразно сключване на “верижни” договори със срок на изпитване за една и съща работа, а в настоящия случай спорът не е с тази проблематика.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.3.2011 г. по гр.д.№10393/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-В състав, по касационна жалба, вх.№42118/18.5.2011 г., подадена от Д. ф. “З” – С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: