О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
гр. София,24.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. ч. гр. д. № 4129/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. И. Д. против определение № 177 от 17.04.2015 г., постановено по гр. д. № 1859/2015 г. на ВКС, Първо гражданско отделение.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по–нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане частна жалба срещу определение № 110 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 140/2015 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решението от 15.05.2014 г., постановено по гр. д. № 15404/2013 г. на Софийски градски съд, II Б с-в. За да постанови този резултат съдът е приел, че определенията на тричленни състави на ВКС, постановени в производството по чл. 288 ГПК, не подлежат на обжалване пред друг състав на ВКС, тъй като не са включени в обхвата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Определението е правилно.
С нормата на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ се ограничава достъпът до касационно обжалване като на касационната инстанция се предостави правото да селектира касационните жалби. Определението, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение няма за предмет допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл. 286, ал. 1 ГПК, а достъпа до касационно обжалване, който е предоставен на преценката на касационната инстанция, осъществявана въз основа на критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. Правилно ВКС е приел, че определението на Върховния касационен съд по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване. В разпоредбата на чл. 288 ГПК не е предвидена обжалваемост на тези определения, те не са и от категорията определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, преграждащи по нататъшното развитие на делото. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, съгласно която влизат в сила въззивните решения по които касационната жалба не е допусната до разглеждане. За разлика от хипотезата на чл. 296, т. 2 ГПК, в този случай влизането в сила на въззивното решение не е свързано с влизане в сила на определение, с което се прекратява производството по делото – т.е. с възможността за неговото обжалване.
По изложените съображения частната жалба против определение № 110 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 140/2015г. ВКС, І г.о. правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 177 от 17.04.2015 г., постановено по гр. д. № 1859/2015 г. ВКС, І г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: