О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 28.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1455/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. И. Д. от [населено място], приподписана от адв. М., против въззивно решение от 04.7.2011 г. по гр.д.№15041/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Б въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 24.11.2010 г. по гр.д.№27383/2010 г. по описа на Софийския градски съд, 77 състав, с което са отхвърлени предявените от М. И. Д. от [населено място] против [фирма] – София, обективно съединени искове по чл.225, ал.3 КТ за сумата 17550 лева – обезщетение за недопускане до работа след отмяна на уволнение, за периода от 13.3.2008 г. до 13.6.2010 г., и по чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.225, ал.3 КТ за сумата 3120 лева, за периода от 13.3.2008 г. до 13.3.2010 г., като неоснователни.
Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай работникът е узнал за възстановяването си на работа преди получаването на съобщението, изпратено му от районния съд по реда на чл.345, ал.1 КТ, тъй като е подал молба до ВКС за препис от касационното решение, и не е оспорил представения от работодателя препис от същата. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че срокът по чл.345, ал.1 КТ за ищеца е започнал да тече на 31.01.2008 г. и е изтекъл преди получаването на съобщение от съда по посочената разпоредба. Изводите си въззивната инстанция е подкрепила и с възприетото в решение №440/10.6.2010 г. по гр.д.№537/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК, в което посочено, че “когато доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, съобразно правилото на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, срокът тече от момента на узнаването”
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като релевантен материалноправен въпрос се сочи – “От кой момент започва да тече 14-дневният срок, в който работникът може да престира труда си пред работодателя си, за заеманата преди уволнението длъжност и дали този момент е момента на получаване съобщението от районния съд по реда на чл.345, ал.1 КТ или тази норма може да се дерогира по съображения, които са относими към реда за узнаване на съдебни решения, чрез вписването им в срочните на съда или при условие, че може да се предполага и направи извод, че работника знае за съществуването на окончателното решение на по-ранен етап – преди получаване на съобщението по чл.345, ал.1 КТ?”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, и се визират решения на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – София, посредством процесуалния си представител – адв. Д., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Т. от касационния жалбоподател – ищец, материалноправен въпрос е решаващ, но по него е налице съдебна практика по чл.290 ГПК, опредметена в касационно решение №440/10.6.2010 г. по гр.д.№537/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., която се възприема и от настоящия състав на ВКС, ІV г.о., поради което обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 04.7.2011 г. по гр.д.№15041/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Б въззивен състав, по подадена от М. И. Д. от [населено място], касационна жалба, вх.№73334/09.8.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: