О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
С., 05.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5457 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място], наричана по-долу Комисията, чрез процесуалния представител М. против въззивно решение № 1445 от 9.05.2013г. по в.гр.д. № 3261/12г. на Софийския апелативен съд, само в частта с която е отменено решение № 254 от 4.12.11г. по гр.д.№ 398/10г. на Окръжен съд Видин и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска на Комисията за отнемане в полза на държавата на основание чл.28 ал.1 от З./отм./ от П. Б. А. и Ц. А. А. построената в УПИ ХХ-5868 в кв.560 по плана на [населено място], целия с площ от 64 кв.м. търгавска сграда с идентификатор 10971.503.27.1- „Хранителен магазин и кафе с остъклена тераса”, състоящ се от : 1. магазин за хранителни стоки с площ от 20.62 кв.м., ведно с прилежащ му склад с площ от 3.82кв.м,. 2. кафе с площ от 25.48 кв.м., ведно с прилежащото му складово помещение и санитарен възел, както и открита тераса, предвидена за преустройство и остъкляване, съгласно разрешение за строеж № 910 от 12.11.2004г. на стойност 91 000лв.към 14.09г.2010г.
За да постанови решението си в тази част, въззивният съд е приел, че този имот е построен със средства, които са рефинансирани с договор за кредит, сключен със семейство А. на 21.08.2007г. за сумата от 195 000лв.С част от този кредит те са погасили предходен от 96 231.90лв., от който са заплатени вноските през 2004 и 2005г.за строителството. При тези данни въззивният съд е приел, че парите, с които е построен имота са със законен източник – нов договор за кредит, сключен на 21.08.2007г. Тъй като същият е със срок 300 месеца /от датата на усвояването му/ и гратисен период до 22.02.2012г.за издължаване на главницата, погасяването на този кредит е бъдещо събитие, съдът е посочил, че не е възможно да се извърши преценка с какви доходи ще се заплащат вноските /със законен или незаконен източник/. Искът е отхвърлен като неоснователен в тази част, защото към настоящия момент няма основание да се приеме, че придобитото с посочените кредити имущество може да се третира като придобито от престъпна дейност.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставени два въпроса : „Законен източник на доходи ли е банковия кредит, обезпечен с недвижим имот, придобит със средства с неустановен произход и впоследствие отнет в полза на държавата?” и „Подлежи ли на отнемане имущество, придобито с банкови кредити, част от които са върнати, а остатъка рефинансиран с нов банков кредит, от който само малка част е издължена”? Позовава се постановени по чл.290 от ГПК решения на ВКС с № 209 от 26.07.2011г. по гр.д.№ 1462/10г.на ІІІ г.о., № 1047 от 4.10.2012г. по гр.д.№ 818/12г.на ІV г.о. и № 53 от 19.02.2013г. по гр.д.№ 1324/12г.на ІV г.о., които обаче са ирелевантни, първо защото не са по идентични въпроси и второ, защото касаят хипотези, при които заемът е върнат, а в настоящия случай кредитът следва да бъде върнат след повече от двадесет години.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Първият поставен от касатора въпрос, доколкото не е свързан с решаващите мотиви на съда, не съставлява годно общо основание и по него не следва да се допуска касационно обжалване. По начина, по който е поставен същият съдържа невярното условие, че полученият банков кредит е обезпечен с недвижим имот, който е придобит със средства с неустановен произход и на това основание е отнет в полза на държавата. В случая въззивният акт, с който е прието, че послужилият за обезпечение имот е придобит със средства, за които не е установен законен източник не е влязъл в сила и липсва установяване за отнето въз основа на него в полза на държавата имущество.
Вторият поставен от касатора въпрос, доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда, съставлява годно общо основание за допустимост, но по него не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото от касатора специално основание. Цитираната по-горе практика на ВКС във връзка с банковия кредит приема, че последният е задължение, а не средство за увеличаване на имуществото, тъй като подлежи на връщане. От него като законен източник на доход следва да се третира само тази част, която проверяваното лице е върнало на банката до края на проверявания период /а настоящия случай от стария кредит е върната малка част, а основната е заплатена с новия кредит, който предстои да се връща през следващите 25 години/.В практиката няма спор, че ако страната не разполага с доказателства за законен доход, който да е достатъчен за заплащане на вноските по кредита, имуществото може да бъде третирано като придобито от престъпна дейност при наличие на останалите изискуеми предпоставки. Съдът изследва наличието на изискуемите предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.28 ал.1 от З./отм./ по отношение на цялото имущество на проверяваното лице, което е осъдено с влязла в сила присъда, но в рамките на проверявания период, който не може да е по-дълъг от посочения в чл.11 от З./отм./ Съдът не може да извършва преценка за наличието на изискуемите се предпоставки занапред. Няма как само защото към момента на отпускане на кредита / в случая през 2007г./ е установено, че проверяваното лицето не разполага с доходи със законен източник, да се направи обосновано предположение, че е възможно и в следващите години / в случая след четвърт век/ това да е така и че ще съществува косвена връзка с установената престъпна дейност, която да обоснове отнемане на имуществото, придобито със заем, който не е издължен.
С оглед на изложеното, като счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1445 от 9.05.2013г. по в.гр.д. № 3261/12г. на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.