О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
С. 23.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3755 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. И. Д., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 610 от 2.04.15г. по в.гр.д.№ 3684/14г. на Пловдивски окръжен съд, с което е частично отменено решение № 3926 от 27.10.2014г. по гр.д.№ 2153/14г. на Пловдивски районен съд в частта, в която е отхвърлен иска за разликата над 1 500лв. и 3 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати, на основание чл.2 ал.1 т.2 от З. и сумата от 1 500лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за извършване на деяния по чл.129 ал.2, вр. ал.1 и по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, по които е била постановена оправдателна присъда по н.о.х.д. № 2971/2012г. на ПРС, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2013г. до окончателното й изплащане и е потвърдено решението в останалата му част, като са присъдени разноски.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставения въпрос за причинната връзка между незаконното обвинение и причинените вреди, както и на това по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса кои вреди от незаконното обвинение са преки и непосредствени. Счита, че съдилищата постановяват противоречиви актове, тъй като не съобразяват т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, съгласно която „при частично оправдаване се взимат пред вид всички обстоятелства: броят на деянията за които е постановена оправдателната присъда, тежестта на извършените деяния, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД”. По първия въпрос касаторът се позовава на решение на ВКС от 2009г., което е без задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че Н. И. Д. е бил оправдан по обвинение за извършено умишлено деяние /закана за убийство и причиняване на средна телесна повреда /, при производството продължило около две години, през които е бил с най-леката мярка за неотклонение „подписка”. В конкретния случай – едни и същи факти, касаещи инцидент, в който са участвали настоящия ищец, бившата му съпруга и нейната майка, са станали причина за образуване през един и същи период /2011г.-2013г./ както на наказателно производство /завършило с настоящата оправдателна присъда/, така и за производство от частен характер /по което ищецът е бил признат за виновен и осъден/, като по двете производства са събирани сходни доказателства /разпитвани са едни и същи свидетели, извършвани са идентични следствени действия и са назначавани медицински експертизи/. Тези обстоятелства са дали основание на съда да приеме, че е трудно да се разграничат претърпените от пострадалия вреди от емоционален, психически и здравословен характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, които следват по човешка презумция от незаконно воденото наказателно производство, завършило с оправдателна присъда, от тези, които неизбежно същият е претърпял в резултат на производството от частен характер, по което е признат за виновен. Това обстоятелство съдът е преценил като такова, което обуславя присъждане на по-нисък размер на обезщетение в сравнение от обичайното в сходни други ситуации. В. съд е възприел и извода на първоинстанционния, че поради липса на доказателства, установяващи причинна връзка между незаконното обвинение и установеното с представени амбулаторни листове, изследвания, рецептурна книжка, епикриза и рецепти здравословно състояние, на лицето не се дължи обезщетение за увреждане на здравето. Съдът е присъдил допълнително сумата от 1 500лв. с мотива, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен значението на претърпените в хода на продължилото около две години наказателно производство от ищеца емоционални страдания – негативни чувства, стрес, притеснения , несигурност.
При тези данни, поставените въпроси, касаещи причинната връзка между незаконното обвинение и причинените вреди, както и определянето на вредите като преки и непосредствени, макар и свързани с решаващите мотиви на съда, не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване, защото са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената практика и защото не се установява да се разрешават противоречив от съдилищата. Съгласно цитираната от касатора т.11 ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС – обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално и се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, но се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В практиката няма спор, че с факта на повдигането на незаконното обвинение, се засягат честта и достойнството на неправилно обвинено лице, като това води до причиняване на негативни емоции и психологически проблеми. В зависимост от конкретно установеното тяхно негативно отражение, след съобразяване на всички съотносими обстоятелства, съдът определя съответния размер на дължимото обезщетение. Когато са съобразени продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение, авторитет и професионални изяви на обвиненото лице, възрастта, семейното положение, всички характеристични данни, обезщетението отговаря на критерия за „справедливост”, определен в закона и конкретизиран съобразно приетото в т.ІІ от Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС. Всеки случай е различен, преценката за конкретно причинените вреди е обусловена от различни обстоятелства, поради което сравнението с други неидентични случаи е неуместно и поради липсата на произнасяне по идентичен въпрос не може да бъде обоснована тезата за наличие на противоречиво решаване на въпроса от съдилищата / вж. т.3 от ТР №1 от 15.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. Допълнителен довод за липса на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК е и обстоятелството, че в случая хипотезата на т.11 ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС не е налице, защото Н. И. Д. не е частично оправдан /а изцяло, по всички повдигнати му обвинения/. Съдът е определил размера на следващото се обезщетение в съответствие с установената практика, тъй като е отчел всички относими обстоятелства, за които е изложил подробни мотиви.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 610 от 2.04.15г. по в.гр.д.№ 3684/14г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.