4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
[населено място], 05.12.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на втори декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 8120/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Иновекс машинъри „ ЕООД против решение № 290/06.12.2018 г. по т.д.№ 564/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 40/28.06.2018 г. по т.д.№ 100/2017 г. на Окръжен съд – Търговище. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против М. Н. Ц. иск , с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, за осъждане ответницата да заплати неустойка , в размер от 29 349 лева, за периода 27.12.2016 г. – 08.12.2017 г., за забава в изпълнение на задължението й да плати дължима, по сключен между страните договор от 04.05.2015 г., първа вноска от цената на закупена от ответницата земеделска техника, на обща стойност 195 660 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл.20 ЗЗД, досежно тълкуването на договора – чл.12.1, с цел определяне съдържанието на уговореното отлагателно условие за влизането му в сила – одобрение на заявлението на купувача за подпомагане и подписване на договор за финансиране с Разплащателна агенция на ДФ „Земеделие„ , по мярка 4.1 „ Инвестиции в земеделските стопанства„ от Програма за развитие на селскостопанските райони за периода 2014 – 2020 г.. Страната намира необосновани, с оглед доказателствата и тяхното съдържание, изводите на въззивния съд относно размера на действително предложените от него, в качеството му на продавач , цени на отделните машини, спрямо референтни стойности на идентична техника , преценими при отпускане на субсидията, тъй като не е съобразено начисляването на ДДС, какъвто данък не е включен в цените по справките от ДФ „Земеделие„ . Намира необоснован и извода, че с поведението си – продължителен срок на непредлагано свое изпълнение и непретендирано заплащане на дължимата цена от ответницата, явно е демонстрирал , че не счита договора с ответницата за сключен , при настъпило отлагателно условие за това. Не е зачетена от съда, като доказана, вкл. с представената нотариална покана , готовността му да изпълни, но след като бъде заплатена първата вноска от 20 % от договорената цена.
Ответната страна – М. Н. Ц. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе , настоящият състав съобрази следното :
Страните по спора са сключили договор за закупуване на земеделска техника, наименован „ предварителен „ , в чл.12.1 от който е предвидено, че същият „става окончателен„ след одобрение на заявлението за подпомагане на възложителя – купувач и подписване на договор за финансиране с Разплащателна Агенция на ДФ „Земеделие„ , по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанска „ от ПРСР 2014-2020 г.. Ищецът – продавач твърди, че отлагателното условие е настъпило, с оглед което ответницата – купувач е дължала договорената първа вноска , в размер на 20 % от общата цена на закупената техника и предвид забава в изпълнението на това й задължение претендира неустойка, на основание чл.11 ал.3 от договора .
Ответницата оспорва настъпването на отлагателното условие и обвързаността на страните по правоотношение с договорения предмет и основание, като се позовава на неудовлетворена изцяло , съобразно размера, за който е кандидатствала – 202 560 лева, субсидия . Уваженият размер е 92 270,10 лева , като занижението касае основно перата, предвидени в бизнес – плана за закупуване земеделската техника, предмет на сключения с ищеца договор. Ответницата счита, че взаимната воля на страните, изводима от клаузите на договора , е , че същият влиза в сила само в случай на пълно удовлетворяване претенцията на ответницата за финансово подпомагане. Спорът по делото се концентрира до тълкуването на договореното отлагателно условие в чл.12.1.
Първоинстанционният съд е споделил тезата на ответницата , като буквалната редакция на чл.12.1 е съобразявал с целта на договора и ведно с договореното в чл.12.3 , със съдържание : „ Този договор не произвежда действие при неотпускане на средствата по програмата по която се кандидатства „ . Съдътъ анализира смисъла на членуването, както и събраните по делото гласни доказателства, в аспект на поведението на страните преди и след сключването на договора, като носител на информация относно съдържанието на волите им. Съпоставяйки размера на отпуснатата субсидия, спрямо договорената цена на техниката , съдът е приел, че непокритата част не може да се приеме за незначителна. Ако би било така, очевидно съдът приема, че би било налице настъпило отлагателно условие. Доколкото самият ищец се е позовавал на договорени съответни на референтни, при определяне размера на субсидията, цени за идентична техника, съдът е обосновал несъстоятелност на това му твърдение, но без каквато и да било връзка с извършеното тълкуване на клаузата на чл.12.1 от договора.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение , по идентични съображения, вкл. относно несъответствие на предложените от ищеца и референтни стойности на идентична техника , с каквито би било обосновано отпускане на субсидията, но в обосноваване „целта„ на договора, като критерий при дължимото, съгласно чл.20 ЗЗД тълкуване. Подробно е коментирано съотношението между договорените от страните и приложимите при преценка размера на субсидията референтни цени , като действително е формулиран и извод, че с оглед значителното им разминаване, договорът не следва да се счита влязъл в сила. Изложени са и съображения, че поведението на ищеца – непредлагащ изпълнение и нетърсещ заплащане на цената от ответницата – е индиция, че самият той не счита договора за действащ .
В изложението по чл.280 ГПК , касаторът се позовава на очевидна неправилност , на основание чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, както и без да формулира въпрос твърди, като цитира и съдебна практика, в обосноваване на съществено процесуално нарушение на въззивния съд – непроизнасяне по доводите за неправилност на първоинстанционното решение – чл.269 пр. трето ГПК .
Очевидната неправилност, съгласно утвърденото в практиката на ВКС разбиране за същата, възпроизведена и в отговора на касационната жалба, изводима единствено и само въз основа на мотивите на съдебното решение, без проверка на правилността на изводите на съда, в съответствие с доказателствата и действително извършените процесуални действия или допуснати бездействия, изключва обосноваността на това основание за допускане на касационното обжалване. Единственият решаващ извод на въззивния съд е, че процесният договор не е влязъл в сила, предвид ненастъпило отлагателно условие за това, съгласно извършеното от съда тълкуване на чл.12.1 от същия. Правилността на извършеното тълкуване не е изводима единствено от мотивите на съдебния акт, а предполага собствена тълкувателна дейност на настоящата инстанция. Доколко въззивният съд се е съобразил с принципите на тълкуването би било резултат на допълнителна преценка, обосноваваща адекватност на процесуалноправен въпрос по приложението на чл.20 ЗЗД, какъвто не е формулиран .
Ако би се обобщило изложението в п. ІІ , до „задълженията на въззивния съд, съгласно чл.269 пр. трето ГПК„ , въпросът не би удовлетворил общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване . Видно е , че същественото процесуално нарушение се твърди в аспект на несъобразени от въззивния съд доводи , за неправилност на извършената преценка на съотношението между договорените от страните цени и референтните такива на идентична техника, ползвани като ориентир за определяне размера на отпусканата субсидия, доколкото не е съобразено, че референтните не включват начислен в предложените от ищеца цени ДДС. Въззивният съд действително не е коментирал това възражение. Последното, обаче, не може да се възприеме като съществено процесуално нарушение, тъй като това съотношение е ирелевантно за тълкуване на волята на страните, а в обосноваването на целта на договора въззивният съд не е имал предвид конкретното в случая, а принципно – че съответно на интереса на купувача би било съвпадение или незначително отклонение между договорените и референтните цени. Значителното разминаване в конкретния случай, обаче, не е обсъждано в аспект на тълкуване на волята на страните. Следователно, въпросът не кореспондира с действително неразгледани, но адекватни, спрямо решаващия извод относно съдържанието на чл.12.1, доводи във въззивната жалба. Дори да би бил надлежно формулиран, процесуалноправният въпрос по приложението на чл.269 пр. трето ГПК, не би имал характеристиката на правен – от естество да обуслови различен правен резултат. Последното изключва необходим коментар на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 290/06.12.2018 г. по т.д.№ 564/2018 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Иновекс машинъри „ ЕООД, на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на М. Н. Ц. разноски за настоящата инстанция, в размер на 1 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: