О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 29.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1723/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. С. К. – процесуален представител на ищцата С. А. Г. от [населено място], против въззивно решение №3726/23.6.2011 г. по гр.д.№6356/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Г въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 10.02.2011 г. по гр.д.№49109/2010 г. по описа на Софийския районен съд, г.о., 74 състав, с което е отхвърлен предявеният от С. А. Г. от [населено място] против [фирма] – София, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, във връзка с чл.71, ал.1 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че издадената от работодателя заповед за уволнение по чл.71, ал.1 КТ е законосъобразна, тъй като сключеното между страните допълнително споразумение за длъжността “зам.-ръководител отдел “Сървиз” – филиал [населено място], със срок за изпитване в полза на работодателя не нарушава забраната на чл.70, ал.5 КТ, и тъй като визираната длъжност е различна от тази, която ищцата е заемала преди изменението на трудовото правоотношение. Прието е също така, че обстоятелството какви трудови функции ищцата е изпълнявала фактически е без значение за предявения иск, както и че преоценявайки отношенията си с работодателя счита, че единствената му цел е била да я уволни до изтичането на изпитателния срок.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение е в противоречие с постоянната практика на ВКС относно недействителността на клаузата за изпитване, включена в допълнително споразумение към трудов договор с работник, който преди това е изпълнявал същата работа при същия работодател по безсрочен трудов договор. Като основание за допускане се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и се представя решение №234 от 23.4.2001 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – [фирма] – София, посредством процесуалния си представител – адв-. Д., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Т. от касационния жалбоподател материалноправен въпрос е неотносим към спора, тъй като в изводите си въззивната инстанция е приела, че се касае за сключване на допълнително споразумение за друга длъжност, а не за тази, която е заемана от работничката преди визираното споразумение. Относно изводите на СГС е налице практика по чл.290 ГПК – решение №366/28.4.2010 г. по гр.д.№1023/2009 г. на ВКС, ІV г.о., и решение №344/29.11.2011 г. по гр.д.№1407/2010 г. на ВКС, ІV г.о., с която е прието, че допълнително споразумение със срок за изпитване може да се сключи и при съществуващо трудово правоотношение за друга длъжност, различна от заеманата преди.
Изводите във въззивното решение по този въпрос съответстват на изложеното в цитираните решения по чл.290 ГПК на ВКС, поради което законът е приложен точно, и не се налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №3726/23.6.2011 г. по гр.д.№6356/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Г въззивен състав, по подадената от адв. С. К. – процесуален представител на ищцата С. А. Г., касационна жалба, вх.№75538/18.8.2011 г.
ОСЪЖДА С. А. Г. ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 214, вх.2, ап.48, да заплати на [фирма] – София деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: