О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София 29.02.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 822/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. М., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. Р., срещу въззивно решение №105 от 28.02.2011 г. по гр. дело №40/2011 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1937 от 22.11.2010 г. по гр. дело №5505/2010 год. на Русенския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] исковете за сумата 5 500 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 23.06.2009 г. – 09.07.2010 г. и за сумата 1 000 лв. – обезщетение за забавено изплащане на трудовото възнаграждение за периода 25.06.2010 г. – 09.07.2010 г. Въззивният съд е приел, че от приетата по делото икономическа експертиза се установява плащането на уговореното трудово възнаграждение на ищеца за процесния период.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни въпроси, отнасящи се за това дали следва да се приеме, че след като в исковата молба се твърди, че в натоварени дни е полагал труд и по 12-15 часа на ден при уговорен осемчасов работен ден, то предявеният иск е за заплащане на положен извънреден труд. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №105 от 28.02.2011 г. по гр. дело №40/2011 г. на Русенския окръжен съд Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава – решение №459 от 27.10.2011 г. по гр. дело №1532/2010 г., ВКС, IV г.о., която е съобразена от въззивния съд. Според нея основание на предявения иск са обстоятелствата, от които произтича претендираното право. За да признае или отрече претендираното право съдът следва да прецени правното значение на тези факти, които ищецът счита, че имат значение за неговото възникване, променяне или прекратяване. В случая в исковата молба изрично е посочено, че се претендира „неизплатено уговорено трудово възнаграждение при извършвана работа на акорд”. В исковата молба не са изложени каквито и да било твърдения за полагане и на извънреден труд, нито е посочена неговата продължителност за исковия период. Съдът не може да основе решението си по иск за неизплатено трудово възнаграждение на факти, които не са посочени от ищеца в исковата молба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №105 от 28.02.2011 г. по гр. дело №40/2011 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.