О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
С. 17.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди и петнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 3946 по описа за 2015 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Р. И. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против определение № 3039 от 10.12.2014г. /неправилно посочена като 11.12.2014г./ по в.ч.гр.д. № 4702 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 17.02.2014г. по гр.д. № 722/14г. на Софийски окръжен съд в частта, в която е оставена без уважение молбата й за освобождаване от внасяне на държавна такса за сумата от 4000лв., и вместо това е постановено друго, с което тя е освободена внасянето й до размер на 4 000лв. от общо дължимия 6 000лв., като е потвърден обжалвания акт в останалата част. Жалбоподателката счита въззивния акт за неправилен в потвърдителната му част / за разликата от 2 000лв./ като постановен в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменен, а искането уважено изцяло. Нито в касационната частна жалба, нито в изложението към нея – не е поставен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, дали е разрешаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Развити са само съображения, касаещи съществото на спора, относно правилността на постановения от съда акт за освобождаване от заплащане на такса. Не се сочи и конкретно основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. В случая последните не са налице, защото касаторката нито е поставила въпрос, нито е посочила основание за допустимост. Съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен въпрос, защото той определя рамките,в които ВКС селектира жалбите. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Р. И. С. от [населено място] кв.С. бл.37 вх.А ап.1 против определение № 3039 от 10.12.2014г. /неправилно посочено, че е от 11.12.2014г./ по в.ч.гр.д. № 4702 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. : ЧЛЕНОВЕ :