Р Е Ш Е Н И Е
№489
гр.София, 23 декември 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно на тринадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова
с участието на прокурора Борислав Йотов
и при секретаря Лилия Гаврилова,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 508/08 година.
Производството е образувано по жалбата на подсъдимия В. С. Д. против решение № 141 от 18.07.2008 год. по внохд № 51/07 год. на Великотърновски апелативен съд.
Оплакванията в жалбата на подсъдимия В, изготвена от адв. М, е на посочените в чл.348 ал.1, т.т. 1 и 2 НПК касационни основания. Доводите за това са, че протокола за оглед и съпътстващите го, фотоалбум, веществени доказателства и скица са негодни доказателства и не могат да служат като основа за изготвяне на АТЕ. Заключението на експертизата е невярно, защото вещите лица са некомпетентни. Не е дадена възможност на защитата да постави въпроси и допълнителни задачи на експертите. Използвали са ръководство за експертно изследване и научно-технически данни от 1970 год. Пострадалия е съпричинил резултата, защото не е осигурил почивка на водача, като негов подчинен. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото на досъдебното производство. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата.
Повереника на частните обвинители и граждански ищци-адв. Б. намира жалбата за неоснователна, тъй като експертното заключение е обстойно и правилно, и за да увеличи гражданските искове е прието, че няма съпричиняване на резултата от пострадалия.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия Д, защото не са допуснати сочените в нея нарушения.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 7 от 02.03.2006 год. по нохд № 275/05 год., Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия В. С. Д. за виновен в това, че 24.09.2004 год.на главен път София-Варна в района на с. М., обл. Ловешка при управление на МПС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Н. И. Н. , поради което и на основание чл.343 ал.1, б.”в” и чл.54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г е лишен от право да управлява МПС за срок от две години.
Със същата присъда е осъден да заплати на граждански ищци Д. Н. Н. и Й. И. Н. по 20 000.00 лв. за всяка една от тях, като обезщетения за причинените им неимуществени вреди, със законните последици. До предявени размери гражданските искове са отхвърлени.
С обжалваното решение присъдата е изменена, като гражданските искове на Д. и Й. Н. са увеличени по на 40 000.00 лв.за всяка една от тях. В останалата част присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивната инстанция поради съмнение относно правилността на заключението на тройната АТЕ дадена на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд е допълнила доказателствената съвкупност с повторна авто-техническа експертиза, и въз основа на собствен задълбочен анализ и обективна оценка на доказателствата са изведени правните изводи по делото. Даден е мотивиран отговор на всички възражения от защитата на подсъдимия срещу осъдителната присъда в изпълнение на изискванията на 379 ал.2 НПК. Те са идентични с направените и в касационната жалба. Спазени са правилата за оценката на доказателствената съвкупност и са направени верни изводи от тях. Те са формирани логически последователно и научно подкрепени от заключенията на вещите лица. От гласните и писмени доказателства и назначените и приети от съдилищата по фактите две авто-технически експертизи, безспорно е установен механизма по който е станало произшествието. Подсъдимият с управлявания от него автомобил се движил със скорост 140-169 км.в час на къси светлини. В срещуположна посока в насрещната лента се движела товарна композиция от влекач и полуремарке, а пред него бавно товарен автомобил. Поради високата срокост за да предотврати удара с него, решил да го изпревари. В този момент влекача се оказал в близост срещу него и отляво и независимо, че водача реагирал и отклонил автомобила в дясно, лекият автомобил на подсъдимия се ударил косо в него. След протриващия удар посоката му на движение се изменила надясно и застигайки движещият се пред него товарен автомобил се ударил със скорост между 1 км.в час в задния мост, който се откъснал. Предната дясна част на лекият автомобил била напълно унищожена и возещият се на предната седалка до шофора Н. Н. получил несъвместими с живота увреждания и починал на място. Правилен е извода на инстанционните съдилища, съобразно показанията на свидетелите М, М. и И. и заключенията на СТЕ, че подсъдимият като водач на МПС не е съобразил скоростта на движение с конкретните атмосферни условия в тъмната част на денонощието , с което е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2, изр.1, пр.1 ЗДвП, и е в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Напълно неоснователни са отправените упреци и претенции от защитата срещу назначената и изслушана от въззивната инстанция повторна трайна АТЕ относно компетентността на вещите лица и нейната обективност. Експертите изготвили експертизата са определени от съда и са с необходимата квалификация и опит. И тримата са старши научни сътрудници и инженери в областта на техниката от МЕИ-грГаброво. Заключението е подробно и обстойно /на 22 стр./ с приложения за онагледяване на механизма на станалото произшествие. Достатъчно пълно и ясно е отговорено но всички поставени задачи, както и на въпросите на защитата зададени в съдебно заседание. То напълно съответства на показанията на свидетелите очевидци. Използвани са обективни изходни данни при отговорите по отделните задачи. Въз основа на научният метод „DELTA V” са изведени заключенията за скоростта на лекия автомобил управляван от подсъдимия и местоположението на моторните средства преди, по време и след произшествието. Съдът не е имал никакво основание да не го приеме безрезервно. На л.3 и л.4 е посочена използваната литература и методи на изследване, от прочита на която става ясно, че е съвременна /вкл. и от 2005 год./ и не може да има съмнение, че заключението е съобразено с последните достижения на техниката за изследване на пътнотранспортните произшествия. Затова твърденията на защита, че са използвани методи и литература от 1970 год. са голословни. В мотивите на решението е посочено защо не се възприемат твърдяните възражения за съпричиняване на резултата от пострадалия. Именно поради негодност на протокола за оглед на местопроизшествието, който не е подписан от поемните лице е дало основание на въззивния съд да назначи повторна тройна авто-техническа експертиза., защото данните от него не могат да бъдат ползвани.
Доказателствата по делото оценявани поотделно и в съвкупност в съгласие с процесуалните правила, обуславят вътрешното убеждение на съда за вината и отговорността на подсъдимия. При установените факти материалният закон е приложен правилно.
Ето защо изложените възражения, съждения и оценки на защитата /голяма част от тях неотносими към предмета на доказване по делото/, не са основание за намеса на касационната инстанция, когато обосновката на фактическите констатации се основава на надлежни доказателствени източници и е направена от въззивния съд при съблюдаване изискванията на чл.305 НПК.
За наложените наказания, въззивният съд е изложил достатъчно ясни и пространни съображения, обективиращи неговата оценка като справедливи. Касационната инстанция намира, че не са нарушени критериите в чл.348 т.5 НПК за справедливо ангажиране отговорността на подсъдимия.
В гражданско осъдителната част решението е също законосъобразно. Правилно въззивната инстанция е увеличила размерът на уважените искове от гражданските ищци по на 40 000.00 лв. Този размер действително е съобразен с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД по изложени от въззивната инстанция съображения.
По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 18.07.2008 год.постановено по внохд № 51 по описа за 2007 год.на Великотърновски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: