О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
С. 21.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 март две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 1017/2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Вели А. М. от [населено място], [община], Област В., подадена от пълномощника му адв. И. А., срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 151 от 19.10.2015г. по в.гр.д. № 332/2015г., с което е отменено частично решението на Варненския окръжен съд, VІ с-в, № 824 от 28.04.2015г. по гр.д. № 1179/2011г. и вместо него е уважено искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане от Вели А. М. в полза на държавата на имущество в размер на 124 165 лв, подробно описано в решението.
Ответникът по касация Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./, чрез пълномощника си гл. инспектор А. Б. В., в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи искането по чл. 28, ал. 1 З. /отм./ на К. въззивният съд е приел, че с влязлата в сила присъда № 481/16.01.2009 год на съда от Висока инстанция на [населено място], Вели А. М. е осъден за спомагане на проституция през периода между 2006 и 21.03.2007г. и неопределено време преди това на жени, доставени за проституция за извличане на ползи или споделяне на приходи от това, както на територията на Република България, така и във Франция. Деянието представлява престъпление и по НК на РБ, попадащо в обхвата на чл. 3 ал.1 т.3 и 4 З. (отм). От мотивите на присъдата, която е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца, се установява, че и преди датата, на която е заловен въз основа на европейска заповед за арест, ответникът е упражнявал престъпната си дейност. За престъпления от същия спектър а именно – чл. 253, чл. 255, чл. 321, чл. 155 ал.3 и чл. 159б ал.1 НК срещу него са образувани наказателни производства и у нас, видно от представеното по делото удостоверение № 60768/08.09.2014г. от Прокуратурата на Република България. Въпреки, че тези наказателни производства не са приключили към настоящия момент, те касаят престъпна дейност, осъществявана преди 2006г. и са индиция за начина, по който ответникът е набавял средствата, послужили за придобиване на имуществото. П. сделки както за недвижимите имоти, така и за превозните средства са сключени именно в периода до 2006-2007г. С осъждането на ответника през 2009г. очевидно е бил прекъснат престъпният източник на средства, което обяснява факта, че след тази дата той не е придобил никакво имущество. Всички тези обстоятелства, наред с липсата на доказателства за каквито и да било законни доходи през периода на придобиване водят до извода, че средствата са в резултат от престъпна дейност. С. анализ на приходите и разходите на домакинството на ответника и констатираната разлика, за която не са установени законни източници на доходи, и съобразно изложените по-горе мотиви за наличието на обосновано предположение, че произходът на средствата е от престъпната дейност, съдът е отнел в полза на държавата жилище № 120 в [населено място], [улица], нива в местността „Долни ливади” с площ от 0,900 дка, нива в местността „Долни ливади” с площ 5,760 дка и моторни превозни средства, подробно описани в решението, както и парични суми от продажбата на имущество.
К. Вели А. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „Допустим ли е иск по чл. 28, ал. 1 З. /отм./ в хипотезата на чл. 3, ал. 3 ако не е проведена процедурата по признаване в Република България на присъда на чуждестранен съд по реда на чл. 464 и сл. НПК” и „Допустимо ли е съдът да мотивира предположение за връзка на придобитото имущество с евентуална престъпна дейност отпреди установената и осъдена престъпна деятелност, ако такова предположение не е включено в мотивираното искане. Възможно ли е да се предположи придобиване на имущество от престъпна дейност, ако деянието не е било криминализирано към датата на придобиване на имуществото и няма данни то да е придобито от престъпна дейност”.
Първият от поставените въпроси /макар и за първи път поставен в касационното производство, но тъй като касае допустимостта на производството/ е от значение за решаването на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По този въпрос въззивният съд е приел, че престъплението е извършено на територията на България и Франция – и двете страни-членки на Европейския съюз, а наложеното наказание „лишаване от свобода” е изтърпяно. Поради това и по аргумент от чл. 8, ал.1 НК не е необходим нарочен акт от български съд за признаване на присъдата. По поставения от касатора въпрос е постановено определение № 13 от 08.01.2013г. по ч.гр.д. № 775/2012г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че съгласно чл. 3, ал. 3 З. (отм.), производството по закона се провежда и в случаите, когато е установено имущество със значителна стойност, придобито от престъпна дейност, извършена в чужбина, която не попада под наказателната юрисдикция на Република България, т.е. производството се провежда при доказателства, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, установена с влязла в сила присъда, без да е от значение дали присъдата на чуждестранния съд е призната по реда на чл. 463 и сл. НПК или е приета за изпълнение от българския съд по реда на чл. 457 НПК. В. решение е постановено в съответствие с посочената съдебна практика, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос касае изводите на въззивния съд за наличието на обосновано предположение за връзка между престъпната дейност и отнетото имущество. В тази насока въззивният съд е изложил мотиви в съответствие с приетото в ТР № 7/30.06.2014г. ОСГК на ВКС, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 З. (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 З. (отм.). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 З. (отм.). Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но тази връзка трябва да бъде установена или да може да се направи предположение за съществуването й. Предположението е основателно, когато с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 З. (отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. Относно момента, към който следва да се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност, ВКС приема, че във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на извършителя, както и от начина на придобиване на имуществото.
Изложените от въззивния съд мотиви относно периода на престъпната дейност, нейният характер и момента на придобиване на имуществото, както и възможността да се извличат материални облаги от конкретната престъпна дейност, съответстват на даденото от ВКС тълкуване на закона.
Втората част на въпроса съдържа и твърдение /че имуществото е придобито преди криминализиране на деянието/, което се прави за първи път пред касационната инстанция. То не е било включено в предмета на делото и въззивният съд не е изложил мотиви в тази насока. Независимо от това следва да се отбележи, че престъплението склоняване към проституция е криминализирано преди периода на придобиване на процесното имущество. Освен това в случаите на поглъщане на съставите, когато новият състав на престъпление поглъща криминализирано преди това деяние, следва да се има предвид ТР № 2/2009г. ОСНК на ВКС , т. 3.1, с което е прието, че „квалифицираният състав по чл. 155, ал. 3, вр. с ал. 1, предложение първо НК се поглъща от основния и квалифицираните състави на трафик на хора, когато „набирането“ по чл.159а, ал.1 НК се извършава посредством склоняването на жертвата към проституция”.
Предвид изложеното ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 151 от 19.10.2015г. по в.гр.д. № 332/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: