4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 322/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1209
гр. София, 13.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 322 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
[фирма] [населено място] обжалва решение от 12.07.2010 г. по гр. д. № 192/08 г. на Софийски градски съд. Идентична по съдържание жалба е подадена и от главно встъпило лице [фирма] [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] оспорва жалбите.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение от 13.09.2007 г. по гр. д. № 10 954/05 г. Софийски районен съд е отхвърлил предявения от [фирма] срещу [фирма] иск за собственост на мецанин, първи и пети /тавански/ етажи от сграда с административен адрес на @@40@ [населено място] и обективно съединения частичен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. С решението са отхвърлени и предявените от [фирма] по реда на чл. 181 ГПК /отм./ искове по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./ срещу [фирма] и по чл. 108 ЗС срещу [фирма]. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд. По иска на [фирма] е приел, че е недоказан факта да е придобил собствеността на помещенията тъй като не било установено те да са били включени в капитала на [фирма]. Сградата, в която се намират спорните етажи, била актувана като държавна собственост през 1952 г. и била предоставена на заварения ползвател Д. – Б. район за безвъзмездно ползване. На основание Р. от 1955 г., Д. предала сградата на ГУ „Зърнени храни”. Въз основа на заповед № 1653 от 30.12.1968 г. на министъра на хранителната промишленост, Д. ”Зърнени храни” предало безвъзмездно на Д. ”Масло и сапунена промишленост” първи етаж и право на строеж на пети /тавански/ етаж. Д. ”Масло и сапунена промишленост” се сляло с Д. „Зърнени храни” през 1970 г. С решение от 13.11.1991 г. СГС вписал [фирма] с капитал прехвърлен му от поделения на СО “Зърнени храни и фуражна промишленост”. През 1994 г. била вписана промяна на фирмата от [фирма] в [фирма]. По силата на Р. № 78 от 12.10.1994 г. държавата, като едноличен собственик на капитала в [фирма] и [фирма], се разпоредила с процесните имоти, като намалила капитала на дружествата с правото на собственост върху помещенията на мецанина, първи и пети /тавански/ етажи и ги предоставила на Д.. През 1994 г. „Ж.” бил преобразуван заедно с други дружества в [фирма]. През 1997 г. [фирма] било преобразувано в [фирма] с държавно имущество. През 2002г. [фирма] било прекратено, като търговското предприятие [фирма] /в ликвидация/ било продадено на [фирма], а [фирма] продължило дейността си като [фирма]. Съдът проследил законодателството във връзка с вещноправните последици при преобразуването на държавните предприятия в търговски дружества. [фирма] с бил преобразуван с ПМС № 176 от 05.09.1991 г. В постановлението обаче имуществото което му се предоставя не е било конкретизирано, включително не били посочени и спорните имоти. Нямало доказателства и за последващото им предоставяне. Записването на имота в капитала на [фирма] било без правно основание, тъй като не било доказано издаването на акт от компетентен орган за предоставянето му, каквото е изискването на закона. Писмените доказателствата за предаване на имотите на [фирма] при ликвидацията на СО “Зърнени храни и фуражна промишленост” били частни документи без достоверна дата, а и с тях не би могло да се прехвърли право на собственост. С Р. № 59 от 25.11.1998 г. държавата, на основание чл. 17а З. /отм./, преобразувала Д. в [фирма]. В разпореждането било записано, че на банката се предоставя собственост върху държавно имущество, което се стопанисва от Д. и е отразено в баланса и към 30.09.1998 г. В приложение № 2 към разпореждането били вписани и процесните помещения ползвани от Р.-4. Съдът е изложил съображения че ответникът е придобил имотите и по давност, което също било основание за отхвърляне на иска. По силата на Р. № 78 от 12.10.1994 г., на основание чл. 147 ал. 2 и чл. 137 ал. 1 т. 4 от ТЗ държавата, като едноличен собственик, се разпоредила етажите да бъдат предоставени на банката от [фирма] и [фирма]. Те били предадени на банката от [фирма] на 27.12.1996 г. Банката ги владяла като собственик, без противопоставяне на друго търговско дружество, и след като предвидената в закона 5 г. давност изтекла, имотите били придобити и на това правно основание. С оглед неоснователността на иска за собственост, неоснователен бил и обективно съединения иск по чл. 59 ЗЗД. Исковете на главно встъпилото лице [фирма] съдът приел че са също неоснователни, тъй като праводателят му не е бил собственик. Затова и договорът за продажба на търговското предприятие нямало вещноправен ефект и не му прехвърляло собственост. А и към момента на сключването му, банката вече е била придобила имотите и по давност.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпросите кои са елементите от фактическия състав на придобивното основание на собственост по чл. 17а З. /отм./ и с какви доказателства се установява това основание; кой документ е официален и кой частен и с каква доказателствена сила се ползуват в гражданския процес; дали Р. от 1994 г. за намаляване капитала на Е. чрез изваждане на имот от активите е правно основание за изгубване на правото на собственост; какъв е редът установен в П. /отм./ за извършване на разпореждане с Д. на Е. включени в капитала му; фактическият състав на чл. 79 ал. 2 ЗС изисква ли владелецът да не знае че праводателя му не е собственик, или че предписаната в закона форма е била опорочена и кога владението е добросъвестно; длъжен ли е съдът да обсъди всички факти, доводи и доказателства. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
В. решение не противоречи на практиката на ВКС по въпроса за елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а З. /отм./. Обобщено, в решения № 44 от 03.08.2010 г. по гр. д. № 678/09 г. на ВКС І ТО, № 238 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 685/09 г. на ВКС ІІ ГО и № 987 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 3373/08 г. на ВКС І ГО е прието, че при преобразуване на държавно предприятие в Е., дружеството получава правото на собственост върху тези обекти които към момента на издаване на акта са собственост на държавата, отстъпени са за стопанисване и управление на държавното предприятие и с акта за преобразуване са включени в капитала на пребразуваното дружество. Съдът е обсъдил елементите от фактическия състав на текста, но с оглед на доказателствата приел че те не са били налице, тъй като имотите не били включени в акта за преобразуване.
Въпросът кой документ е официален и кой частен и с каква доказателствена сила се ползват те в гражданския процес е разгледан в правната теория. Няма и противоречие между въззивното решение и цитираното по-горе решение № 44 от 03.08.2010 г. по гр. д. № 678/09 г. на ВКС І ТО, тъй като отговорът на въпроса зависи от конкретния представен документ. Затова приетото в едно решение по спор от същия характер, но без да е идентичен с обжалваното решение, не е достатъчно за да обоснове необходимостта от разглеждане на касационната жалба.
По въпроса дали Р. № 78 от 12.10.1994 г. за намаляване капитала на [фирма] чрез изваждане на процесния имот от активите е правно основание за изгубване на правото на собственост, се сочи противоречие с влязло в сила решение № 19.03.2008 г. по гр. д. № 2100/05 г. на Районен съд [населено място]. В цитираното решение е разгледан въпрос за необходимостта от вписване намаляване на капитала чрез обезсилване на акции. Тъй като този въпрос няма отношение към процесния имот, приетото в решението е неотносимо към спора.
Въпросът какъв е редът установен в П. /отм./ за извършване на разпореждане с Д. на Е. включени в капитала му, образувано с държавно имущество касаторите свързват отново с Р. № 78 от 12.10.1994 г. и необходимостта от сключване на договор между „Ж.” и Д. при изваждане на процесните имоти от активите на „Ж.” и предаването им на Д.. Твърди се противоречива практика с оглед приетото в решение № 1305 от 16.07.2002 г. по гр. д. № 1373/01 г. на ВКС IV ГО. Решението е неотносимо към поставения въпрос, тъй като не касае случай на разпореждане с имот извършено от М. съвет който упражнява правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, а за сключване на договор за продажба между Е. и кооперация. Решение № 389 от 07.05.2009 г. по гр. д. № 32/09 г. на ВКС IV ГО също няма отношение към спора, тъй като в него е разгледан въпрос за необходимостта от акт на Общото събрание на дружество за извършване на продажба на имоти и вещи, включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество.
Според касаторите, по въпроса дали фактическият състав на чл. 79 ал. 2 ЗС изисква владелецът да не знае че праводателя му не е собственик, или че предписаната в закона форма е била опорочена и кога владението е добросъвестно се твърди че има противоречие на въззивното решение с приложената съдебна практика. Според т. 10 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. В този смисъл е и приетото в решения № 228 от 28.05.2009 г. по гр. д. № 426/08 г. на ВКС ІІ ГО, № 109 от 29.03.1999 г. по гр. д. № 1129/99 г. на ВКС II ГО, № 192 от 28.07.2009 г. по гр. д. № 6365/07 г. на ВКС II ГО, № 2566 от 14.06.2009 г. по гр. д. № 2177/03 г. на ВКС IV ГО и № 1367 от 07.07.1961 г. по гр. д. № 4698/61 г. на ВС I ГО, – че нищожното правно основание не създава права на добросъвестен владелец и претендиращият не е добросъвестен владелец и не може да придобие собствеността след изтичането само на пет години. В решение № 214 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 6466/07 г. на ВКС II ГО е прието, че разпоредбата на чл. 70 ал. 2 ЗС изрично предвижда, че добросъвестността се предполага до доказване на противното. Според решение № 1293 от 16.07.2009 г. по гр. д. № 4712/07 г. на ВКС IV ГО, по смисъла на чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В. решение не противоречи на тази съдебна практика, тъй като ответникът владее въз основа на акт на Министерски съвет който не е нищожно правно основание. Затова владението му е добросъвестно по смисъла на чл. 70 ЗС и е могъл да придобие имота след 5 г. давностно владение.
Въпросът длъжен ли е съдът да обсъди всички факти, доводи и доказателства се свежда до твърдени и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл. 281 т. 3 ГПК, но не се основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното, няма основание касационните жалби да бъдат допуснати до касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. Предвид цената на иска, за настоящото производство касаторите дължат заплащане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 09.2004 г. на ВАС в размер на 4 008 лв. за всеки един от тях.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.07.2010 г. по гр. д. № 192/08 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] да заплатят на [фирма] [населено място] по 4008 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: