О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 01.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 733 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителите Х. Т. и Н. Ж., чрез юриста И. Д., против въззивното решение № 54 от 2 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 62 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 176 от 30 декември 2010 г. по гр.д. № 360 по описа на районния съд в гр. Девин за 2010 г. и в место него е признато за незаконно уволнението на Е. Я. С. от [населено място], С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „електротехник” и касаторът е осъден да му заплати сумата от 8189,16 лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, както държавна такса в полза на съда.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, защото и пред първоинстанционния, и пред въззивния съд ищецът не изразява съмнение относно структурната обособеност на подобект „С.”, а твърденията му са в друга насока – съкращаването в щатната бройка на ищеца не е реално и други лица продължават да извършват същата трудова функция; определението на въззивния съд също не съдържа запис, касаещ спорни обстоятелства по подбор или разпределение на доказателствената тежест така, че работодателят да установява организационна обособеност на отделните звена, представляващи отделни подобекти на проекта хидровъзел „Ц. к.” и затова касаторът не е представял подобни доказателства; всички подобекти имат ръководител, администрация, преводач, чистач и пр., и разполагат с отделни офиси; по тази причина подобектите съществуват в трудовите договори на работниците и като отделни звена в щатните разписания, макар да не са икономически, но структурно и организационно обособени; отдалечеността на отделните офиси е наложило да се откриват и бройки за електротехници, тъй като не е възможно само едно звено „Електротехника” да обслужва разположения на огромна площ обект „Ц. к.”; в този смисъл са и мотивите на ВКС, изложени в решение № 1934 по гр.д. № 2284 за 2001 г. на ІІІ ГО. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС по отношение на приложимостта на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – в решение № 1934 по гр.д. № 2284 за 2001 г. на ІІІ ГО се приема, че макар и с едно и също наименование, длъжностите са диференцирани по местонахождение, а мястото на работа на работника според чл. 66, ал. 1 КТ е задължителен елемент от съдържанието на сключения с него трудов договор; от приложеното щатно разписание е видно, че отделните звена и подобекти на проекта „Ц. к.” са обособени като самостоятелно функциониращи единици, аналогични на употребения термин „офис” с обособен персонал, с детерминирано работно място.
Ответникът Е. Я. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ж. Ч., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че тъй като има намаление на броя на длъжностите „електротехник”, то е налице реално съкращение на щата, извършено по установения ред; към момента на издаване на заповедта за уволнение на ищеца при ответника съществуват още няколко (12) щатни бройки за длъжност „електротехник”, а обстоятелството, че те са за различни звена от обекта, не означава, че работодателят няма задължение за извършване на подбор между лицата, заемащи тази длъжност; ответникът не представя доказателства, че тези отделни звена са организационно и икономически обособени образувания, в който случай той не е бил длъжен да извърши подбор; след като подбор не е извършен, то уволнението е незаконно с произтичащите от това последици.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане поради липсата на поставен от касаторите правен въпрос по дадено във въззивното решение разрешение.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В разглеждания случай касаторът е избрал да посочи, че мотивите на атакуваното решение са в противоречие с установена съдебна практика (решение на ВКС по отменения ГПК), но не е посочил по кой правен въпрос се твърди наличието на противоречиво разрешаване. Такъв въпрос с оглед изложените мотиви на съда и представеното съдебно решение би могъл да бъде въпросът за това дали свързването на длъжностите в трудовия договор с работно място, като съответното звено е организационно, но не и икономически обособено, налага при съкращаване в щата осъществяването на подбор с други лица, заемащи същата длъжност, но в звена с различно местонахождение. Предвид изложените съображения в касационната жалба друг въпрос би могъл да бъде и процесуалноправният въпрос по възможностите на съда да се произнесе по въпрос, който не е въведен в спора по съответния ред. След като обаче не е поставен правен въпрос по обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд, то липсва основание да се допусне касационното обжалване на атакуваното съдебно решение, както задължава т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Ответникът Е. С. претендира присъждане на разноски за касационното производство, които са в размер на 1200 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 54 от 2 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 62 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2011 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителите Х. Т. и Н. Ж., да заплати на Е. Я. С. от [населено място], сумата от 1200,00 (хиляда и двеста) лева разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: