О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр.София, 01.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 156/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на А. С. И. и Г. Б. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1531 от 10.10.2011 г. по гр.д.№ 350/ 2010 г. С него е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 1096/ 2007 г. в частта, в която са отхвърлени предявените от касаторите искове против Е. Д. Е., Й. Л. В. и П. Н. Л. за заплащане на сумата 49 500 лв – обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите повдигат процесуалноправните въпроси правилно ли е решение, постановено при отказ за допускане на поискани от ищеца доказателства и ограничава ли се правото на защита на страна в процеса, когато е отказано немотивирано и без основание събирането на доказателства. Според касаторите тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 6 от 1968 г., поради което претендират обжалването да бъде допуснато.
Ответните страни Е. Д. Е. и Й. Л. В. оспорват жалбата. Според тях обжалването не следва да бъде допуснато, тъй като касаторите не са формулирали релевантен за спора правен въпрос по чл.280 от ГПК.
Ответната страна П. Н. Л. не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че ищците са предявили иск за обезщетяване на имуществени вреди, произлезли от измамни действия на ответниците. Счел е, че доказателства за осъществена измама по делото не са ангажирани, нито за нея има присъда, постановена по реда на НПК. Отказал е събирането на гласни доказателства и оценителна експертиза по съображения, че от единия поискан свидетел ищците са се отказали в хода на първоинстанционното производство, макар че им е бил допуснат, а вторият свидетел е поискан за установяване на ирелевантни за спора обстоятелства. Като краен резултат е изведено, че не са налице доказателства за твърденията на ищците и поради това исковете им са отхвърлени.
При тези мотиви на въззивният съд поставените правни въпроси обуславят решението, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Цитираното от касаторите ППВС № 6/ 1968 г., т.4, разглежда хипотеза на несвоевременно ангажиране на доказателства в първоинстанционното, а не във въззивното производство. Вън от това, то е изгубило значението си, след съществената реформа в процеса и замяната на контролно-отменителното обжалване с въззивно (ЗИДГПК ДВ бр.124 от 1997 г.). След тази реформа въззивният съд доби правомощия на втора първа инстанция, съответно неограничена възможност да събира доказателства, ако обаче счете същите за допустими, относими и необходими. Така че цитираното в изложението на касаторите постановление няма значение за настоящето дело, което се разглежда по правилата, въведени след изоставянето на контролно-отменителното второинстанционно производство.
Не са налице и основанията на т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правните въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато разглеждането им ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Тези предпоставки не са налице. По формулираните от касаторите въпроси има трайна практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Отказът за събиране на допустими, относими и необходими доказателства съставлява процесуално нарушение, което ограничава правата на страната и води до неправилност на решението. Съдът обаче не е длъжен да допусне всички поискани доказателства. Той може да отхвърли направените искания, като в случай на отказ е длъжен да се мотивира. Въззивният съд е съобразил установената практика, тъй като е мотивирал определението си за отхвърляне на доказателствените искания. Дали преценката му е правилна, в производството по чл.288 от ГПК не може да се проверява. Поставените от касаторите въпроси нямат значението по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1531 от 10.10.2011 г. по гр.д.№ 350/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: