Определение №742 от 42179 по гр. дело №1764/1764 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 742

С. 24.06.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юни две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1764/2015 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. И. и Р. Т. И., подадена от пълномощника им адв. С. П., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, № 1970 от 19.12.2014г. по в.гр.д. № 2351/2014г., с което е отменено решението на Варненския районен съд, ХІХ с-в, № 3691 от 11.07.2014г., поправено с решение № 4084 от 06.08.2014г., постановени по гр.д. № 5761/2013г., и вместо него с въззивното решение са отхвърлени предявените от Т. Н. И. и Р. Т. И. против И. К. М. искове за осъждане на ответницата да заплати на всеки от ищците по 12 500.00 лева, като дадени във връзка с неосъществило се основание – покупко – продажба на недвижим имот, подробно описан в решението.
Ответницата по касация И. К. М. в представения писмен отговор от пълномощника й адв. Я. С. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от Т. и Р. И. против И. М. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на всеки от ищците по 12 500.00 лева, като дадени във връзка с неосъществило се основание – покупко-продажба на недвижим имот, въззивният съд е приел, че действително с безкасов превод на 25.04.2008г. от сметката на наследодателката на ищците Н. И. е преведена сумата 25 000.00, с посочено основание „за покупко – продажба на недвижим имот”, по сметка на И. М., но плащането не е без основание. От представения във въззивното производство предварителен договор от 25.04.2008г. и нотариален акт № 81/2008г. се доказва, че И. М. и нейният бивш съпруг М. М. са се намирали в облигационни отношения с майката на наследодателката на въззиваемите – А. Б.. По силата на цитирания предварителен договор те са се задължили да й прехвърлят срещу сумата от 25 000.00 лева 2/5 идеални части от недвижим имот – УПИ VІІІ–1586, в кв.83, ведно с етаж от жилищната сграда. Датата на сключване на договора – 25.04.2008г., съвпада с датата на паричния превод, извършен от сметката на дъщерята на А. Б., съвпада и уговорената сумата с тази по извършения превод. Чл. 73 ЗЗД допуска извършване на плащане за чужда сметка, на което въззивницата няма как да се противопостави предвид паричния характер на престацията. Видно от нотариален акт № 81/2008г. в изпълнение на предварителния договор М. и И. М. са прехвърлили имота, предмет на договора, на майката на наследодателката на въззиваемите – А. Б.. В заключение съдът е приел че ответницата И. М. е доказала основание, на което е получила процесната сума. Ищците не са установили елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, поради което ответницата не им дължи връщане на претендираните суми като дадени на неосъществило се основание.
К. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: „считат ли се за новооткрити доказателства доказателствата, които страната е можела да представи в първоинстанционния съд, но не го е направила”; „допустим ли е разпит на свидетели във въззивната инстанция за установяване на обстоятелства по делото, след като е било възможно да бъдат разпитани пред първа инстанция, но не са поискани от страните”; „допустимо ли е със свидетелски показания на участващи в предварителния договор страни да се променят съществени клаузи в договора”. Прилага съдебна практика.
Първите два въпроса са във връзка с определенията на въззивния съд от 03.10.2014г., от 28.10.2014г. и в о.з. на 24.11.2014г. за приемане като доказателство по делото на предварителен договор от 25.04.2008г. за покупко-продажба и за допускане до разпит на двама свидетели. Относно предварителния договор въззивният съд е уважил искането на И. М. предвид изложените във въззивната жалба обстоятелства, че при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд тя не е разполагала с договора, а по-късно същият е намерен с помощта на бившия й съпруг в книжата на леля му А.. Съдът е изложил мотиви, че документът съставлява ново доказателство по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК. Относно допустимостта на свидетелските показания е приел, че те са свързани с новооткритото писмено доказателство – предварителния договор от 25.04.2008г., с който въззивницата се е задължила да прехвърли на майката на наследодателката на ищците описания в договора имот за сумата 25 000 лв. Предвид изложените от съда мотиви относно доказателствените искания във въззивното производство, ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тези въпроси. В. съд е приложил разпоредбата на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК в точния й смисъл и съобразно съдебната практика като е изследвал дали въззивницата е могла да узнае и представи своевременно новото писмено доказателство, във връзка с което са и допуснатите свидетели.
За наличието на противоречива съдебна практика по последния въпрос са представени две определения на ВКС по чл. 288 ГПК, които не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и две решения на ВКС по чл. 290 ГПК. С решение № 271/14г. ІV г.о. ВКС е допуснато касационно обжалване по въпроса „допустими ли са свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частни документи, носещи подписа на оспорващата страна, в случая – трудов договор и длъжностна характеристика”, а даденото тълкуване на закона е в смисъл, че забраната за установяване на договори, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменяване или отменяване със свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, е досежно формалните договори, сключени в писмена форма; че при наличие на писмен договор не може със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се съгласили да изменят съдържанието на договора или да го отменят. С второто решение № 155/2009г. ІІ т.о. ВКС в отговор на въпроса за доказателствените средства за установяване прекратяването на договор за наем, сключен в писмена форма, е прието, че забраната за установяване на договори, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменяване или отменяване, със свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК е досежно формалните договори, сключени в писмена форма. При наличие на писмен договор не може със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се съгласили да изменят съдържанието на договора или да го отменят.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с представената съдебна практика. В настоящия случай страната не се домогва да установи със свидетелски показания изменяване или отменяване на сключен между страните по делото договор, а основанието за плащане на процесната сума. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид наличието на съдебна практика относно допустимостта на свидетелски показания за установяване на основанието за извършено плащане, както и когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености – например решение № 546/23.07.2010г. по гр.д. № 856/09г. ІV г.о. ВКС.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, № 1970 от 19.12.2014г. по в.гр.д. № 2351/2014г.,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Scroll to Top