О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
Гр.С., 20.02.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.6779 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.303/19.06.2014г. по г.д.№.444/14г. на Окръжен съд Плевен – с което решение №.217/10.02.14г. по г.д.№.4674/13г. по описа на Плевенски районен съд е потвърдено в частта, с която дружеството е осъдено да плати на Б. Н. В. на основание чл.128 КТ и чл.245 КТ 5339,72лв. трудово възнаграждение за периода м.10.11г.-м.03.13г., ведно със законната лихва считано от 3.09.13г. до окончателното заплащане, и 436,85лв. лихви за периода 25.11.11г.-3.09.13г., и частично отменено в частта за разноските.
Ответната страна Б. Н. В. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение и лихви за процесния период са основателни и е потвърдил обжалваното решение, с което те са уважени. Препратил е към мотивите на първата инстанция – с които подробно са обсъдени приложените писмени доказателства, в това число и от ответника, и приетата експертиза – установяващи наличието на трудово правоотношение между страните и неизпълнение на задължението на ответника да плати дължимото за процесния период трудово възнаграждение, а във връзка с релевираните с жалбата оплаквания е изложил допълнително мотиви. Посочил е, че твърденията във връзка с непълнота на доклада и неправилно разпределяне на доказателствената тежест относно оспорването на представената справка за неиздължени суми са неоснователни. Отразил е, че на ответника са били дадени указания във връзка с откритото производство по оспорване, като пред въззивният съд не са представени доказателства при спазване на разпоредбата на чл.266 ГПК, които да мотивират различен изход от този на първоинстанционния съд. Приложената справка е частен документ, подписан е от главния счетоводител на дружеството и има доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК. От друга страна, оплакванията за липса на мотиви на първоинстанционния съд са също неоснователни, доколкото видно от мотивите му, той е обсъдил събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на приетата експертиза, като обосновано е посочил какво кредитира, за да постанови решението си.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР №.1/2009г. ОСГТК на ВКС, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правните изводи на съда и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда – но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 КТ. Поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба-налице е съществено противоречие между обстоятелствената й част и петитума – доколкото първоначално е посочено, че от октомври 2011г. ответното дружество е започнало да изплаща частично дължимото възнаграждение, а впоследствие се претендира заплащане на трудово възнаграждение в цял размер, а от друга страна не е уточнено дали претендираните суми съставляват брутно или нетно трудово възнаграждение. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. „Какви са процесуалните правомощия на съда в случай, че в исковата молба ищецът не е конкретизирал какъв размер на неплатено трудово възнаграждение претендира – брутно трудово възнаграждение или нетно?” /реш. №.166/25.02.10 по г.д.№.220/09, ІІІ ГО на ВКС, реш. от 15.01.13 по г.д. №.7929/12 на СГС/; 2. „Приложима ли е хипотезата на чл.147 ГПК в настоящото съдебно производство, в което производство съдът след преклузивните срокове по чл.146 ГПК е допуснал ищецът да посочва и представя нови доказателства, които доказателства са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по настоящото производство?” /реш.№.844/15.02.11 по г.д.№.1802/09, ІV ГО на ВКС/; 3. „Приложима ли е хипотезата на чл.146 ГПК в настоящото производство по отношение на всички възражения, оспорвания и доказателствени искания, направени от ответника преди приемане на окончателния доклад по делото?” /реш.№.844/15.02.11 по г.д.№.1802/09 на ІV ГО на ВКС/; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои относими за спорното право счита за доказани и кои счита за недоказани?”; 5. „Ако въззивният съд в мотивите си към въззивното решение препраща към мотивите на първоинстанционното решение, означава ли, че се дерогира нормата на чл.236 ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение?” 6. „Разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивния съд от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?”; 7. „Допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато в съдебното решение първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника?” /реш.127/5.04.11 по г.д.№.1321/09, ІV ГО на ВКС, реш.№.157/8.11.11 по т.д.№.823810, ІІ ТО на ВКС, реш. №.554/8.02.12 по г.д.№.1163/10, ІV ГО на ВКС, реш.№.344/21.09.12 по г.д.№.862/11, ІV ГО на ВКС, реш.№.194/18.06.13 по г.д.№V./12, ІV ГО на ВКС/; 8. „ Каква е доказателствената сила по чл.180 ГПК на представен по делото документ, който не изхожда от ответника /справка за дължими суми по трудово възнаграждение/ и как се разпределя доказателствената тежест между страните по отношение на оспорването на съдържанието на този документ?” /реш. 1935/13.02.01 по г.д.№.562/00, ІІІ ГО на ВКС, реш.№.357/3.05.10 по г.д.№.1138/09 на ІІІ ГО на ВКС/, както и по въпроса /№.9/ ”Как съдът следва да разпредели доказателствената тежест, когато ответникът е оспорил документ, с който ищецът се стреми да докаже изгодни за себе си факти и обстоятелства /в случая размер на неизплатена част от трудово възнаграждение/ и който документ не е подписан от него, а от лица, намиращи се в трудовоправни отношения с ответника, но нямащи право нито по закон, нито по силата на изрично упълномощаване, да представляват ответника, подписвайки самостоятелно този документ?”.
Настоящият състав намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на първия поставен въпрос не е налице. Същият е неотносим, доколкото не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и той не е излагал мотиви в тази връзка. Това обстоятелство се признава изрично и от самия касатор в изложението му. От друга страна, въпросът е свързан с оплаквания за процесуални нарушения, водещи до неправилност на решението. Подобни оплаквания не могат да бъдат основания за допускане до касация при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Те съставляват основания за отмяна на неправилно решение съобразно чл.281 т.3 ГПК и проверка за наличието им може да бъде извършвана само ако касационното обжалване бъде допуснато – в последващия етап на разглеждане на касационната жалба по същество, а не във фазата на селектиране при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият и третият въпрос също не представляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Предмет на касационна проверка съставлява единствено процедирането на въззивния съд. В случая изведените въпроси касаят процедиране на първоинстанционния съд и поради това не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна, изложените във връзка с въпросите оплаквания за процесуални нарушения на въззивната инстанция, с оглед посоченото по-горе, представляват оплаквания, които биха могли да обосноват неправилност на въззивното решение съобразно чл.281 т.3 ГПК, не и допускането му до касация предвид чл.280 ал.1 ГПК.
По отношение на въпросите с номера от 4 до 7 включително основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число и цитираната, разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство /чл.269 ГПК/. В. съд не е отрекъл задължението си да изложи мотиви. Доколкото е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК, той не е приел, че последният не е обсъдил всички доказателства. Същевременно въззивната инстанция е обсъдила релевираните с въззивната жалба оплаквания, като е изложила свои мотиви в тази връзка. Доколко тези мотиви са пълни и обосновани не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Този въпрос се преценява при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното й допускане при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице по отношения на въпрос №.8. В. съд е приел, че представената справка е частен документ, който изхожда от работодателя, доколкото е подписан от негов служител – главния счетоводител на дружеството. Приетото от него не е в противоречие с цитараната практика – която касае упражняване на права и задължения по трудов договор и липса на възможност за делегиране на работодателска правоспособност – и с оглед на това е неотносима. В случая се касае за доказателствената стойност на писмен документ, подписан от представител на дружеството – който, видно от приложения оригинал, е и подпечатан с печата му, а не за упражняване на права и задължения по трудово правоотношение.
Липсва основание по чл.280 ал.1 ГПК и по отношение на въпрос №.9. К. не е посочил в контекста на коя хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК извежда въпроса. Не твърди, че е налице разрешение на въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и не сочи и не представя такава. Не поддържа и, че той е решаван противоречиво от съдилищата, респективно не сочи противоречива практика с доказателства, че същата съставлява влезли в сила решения. Не излага и да се касае до случай на неясна или противоречива разпоредба, по отношение на която липсва практика или наличната има нужда от осъвременяване, със съответна обосновка /ТР №.1/2009г. ОСГТК на ВКС/. При това положение касационният съд не би могъл да извърши необходимата проверка предвид критериите на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Предвид задължението на касационната инстанция да допусне до касация обжалваното решение ако съществува вероятност то да е нищожно или недопустимо /т.1 от ТР №.1/2009 от 19.02.2010г. на ОС на ОСГТК на ВКС/ и наведените оплаквания за недопустимост, настоящата инстанция намира, че такава хипотеза не е налице. Видно от текста на исковата молба, ищецът твърди, че не му е плащано цялото полагащо му се трудово възнаграждение, като претендира конкретна сума за неплатено възнаграждение и лихви. При тези обстоятелства и като се има предвид, че конкретните твърдени недостатъци не биха могли да доведат до недопустимо решение, не е налице визираната в ТР 1/09 хипотеза, обосноваваща допускане до касация.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.303/19.06.2014г. по г.д.№.444/14г. на Окръжен съд Плевен.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: