О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
Гр.С., 09.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4652 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.1005/26.06.15 по г.д.№.414/15г. на Софийски окръжен съд е потвърдено определение №.1069/15.04.15 по г.д.№.102/15 по описа на Районен съд Ботевград – с което производството по делото е прекратено като недопустимо.
Постъпила е частна касационна жалба от Д. К. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Ответната страна РДНСК – Югозападен район не взема становище.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт Софийски окръжен съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство е недопустим. Посочил е, позовавайки се на ТР 20/68г., че установителният иск се предявява тогава, когато поради прекратяване на наказателното производство на посочените в НК основания престъплението не може да бъде установено по редовния наказателнопроцесуален път с присъда, която да е от значение за гражданскоправните последици от деянието – като с решението се установява престъплението, извършено от дадено лице, както би се установило с присъдата, ако не бяха изключващите наказателното преследване причини. Отразил е, че съгласно чл.124 ал.5 ГПК иск за установяване на престъпно обстоятелство е допустим тогава, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24 ал.1 т.2-5 от НПК и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неразкрит, а в случая образуваното наказателно производство е било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК – поради липса на извършено престъпление от общ характер. В този случай, дори да бъде разкрит извършителя, това не би променило извода за липса на извършено престъпление – поради което и в тази хипотеза, предвид липсата на престъпление, откриванено на извършителя не би променило този резултат и не би обосновало допустимост на иска.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. „В производството по чл.124 ал.5 ГПК кое подлежи на установяване – факта на извършено престъпление или на определени факти и обстоятелства, които биха могли да дадат основание за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя, ако наказателното производсво беше проведено /чл.280 ал.1 т.2 ГПК – реш.№.537/28.10.09 по г.д.№.1560/08, ІІ ГО/; 2. „Идентично ли е основанието за прекратяване на наказателното производство, предвидено в чл.9 ал.2 НК, с това по чл.25 ал.1 т.1 НПК?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 3. ”Когато наказателното преследване е прекратено на специалното основание по чл.9 ал.2 НК, това изключва ли допустимостта на иска по чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелсво от значение за отмяна на влязло в сила решение?”/чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 4. ”Когато наказателното преследване е прекратено на специалното основание по чл.9 ал.2 НК преди повдигането на обвинението на конкретно лице, налице ли е основанието за допустимост на иска по чл.124 ал.5 ГПК, предвидено в третата хипотеза на цитираната разпоредба – „когато извършителят на деянието е останал неоткрит?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая първият въпрос не е свързан с решаващата воля на съда – която е, че се касае за прекратяване на наказателното производство на основание различно от изрично изброените в чл.124 ал.5 ГПК – поради което и искът е недопустим. Останалите въпроси също са неотносими – доколкото не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и той не е излагал мотиви в тази връзка. В приложеното по делото постановление за прекратяване на наказателното производство изрично е посочено, че прекратяването е на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК – което не попада в изчерпателно посочените в чл.124 ал.5 ГПК хипотези, и въззивният съд е изградил изводите си именно върху изричното отразяване в горния смисъл /постановлениетото, при несъгласие, би могло да бъде обжалвано/. Само за пълнота следва да се посочи и, че касаторът би могъл да защити надлежно правата си във връзка с обжалването на оспорената заповед – с които обосновава интереса си от предявения иск, по реда на АПК.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.1005/26.06.15 по г.д.№.414/15г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: