3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1206/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162
гр. София, 02.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1206 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
М. Т. Х. и К. Х. О. обжалват решение № 387 от 28.07.2011 г. по гр. д. № 548/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация [фирма] [населено място], представляван от Т. Г. В. и Кооперация “П.” [населено място] не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 83 от 08.05.2009 г. по гр. д. № 33/04 г. на Районен съд [населено място]. В отменената част е постановил ново решение, с което е отхвърлил предявените от М. Х. и К. О. срещу ЕТ “Т. В. и Кооперация “П.” установителни искове за собственост на 1 070/1 500 ид. ч. от УПИ VІІІ-38, 42 в кв. 22 по РП на [населено място] и на 136/191 ид. ч. от построената в него едноетажна сграда. Оставил е в сила решението в останалата му част. За да отхвърли исковете съдът приел че касаторите не са доказали правото си на собственост по отношение на ответниците. На 26.01.2000 г. те закупили от И. и Н. А. 500/1 500 ид. ч. от УПИ VІІІ-38, 42, а на 03.04.2000 г. закупили от Т. и Т. А. още 570/1 500 ид. ч. Установено било с техническа експертиза че имотът имал земеделски характер, но бил включен в регулация през 1968 г. Парцелът се съдържал имот пл. № 38 с площ 693 кв. м. и имот пл. № 42 с площ 570 кв. м., като били придадени и 237 кв. м. общинско място. В парцела била изградена масивна сграда която попадала в имот пл. № 38 с 143 кв. м., а в имот пл. № 42 с 20 кв. м. Продажбите били извършени по неодобрен проект за изменение регулацията, като по действащия план парцелът бил отреден за магазин. Освен това, праводателите се легитимирали като собственици на идеални части въз основа на давностно владение осъществявано по време, когато имотът представлявал нива и не било правно възможно да придобият имота по давност. Имотът не можело да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ, тъй като съществувала пречка за това – бил застроен с магазин. От друга страна, ответната кооперация се легитимирала като собственик на основание чл. 2 ал. 3 ЗОС /отм./, тъй като извършила строителството със собственик средства до 13.07.1991 г. Процесният магазин бил построен със средства на РПК “С.”, като с договор от 1981 г. кметството се задължило да съдейства за набиране работна сила. В. съд изложил съображения, че представения предавателен протокол от 1982 г. следвало да бъде ценен като доказателство, въпреки че било доказано оспорването подписа на един член на комисията, тъй като бил подписан от председател и още четирима члена, подписите на които не били оспорени. При отделяне на ПК “П.” от РПК “С.” през 1984 г., процесният магазин преминал в активите на ПК “П.” и бил записан в баланса и. Установено било с гласни доказателства, че магазинът работил като такъв от 1983 г. до 1995 г. Нормата на чл. 2 ал. 3 ЗОС /отм./ изключвала придобиване на сградата по приращение. Тя била отменена с ДВ бр. 101 от 16.11.2004 г., но отмяната имала действие занапред, а исковата молба била подадена преди отмяната.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси 1. следва ли съдът да обяви срока в който ще се произнесе с решение по делото и да уведоми за това страните и може ли съдебното решение по делото да бъде постановено в деня на провеждане на последното и единствено по делото заседание; 2. следва ли при оспорване истинността на представен по делото документ съдът да го кредитира, въпреки безспорно установената неистинност на един от положените върху този документ подписи; 3. необходимо ли е съдът, сезиран с иск с посочено правно основание да изследва наличието на основания за правото на собственост на ответната кооперация, за да приеме че същата има право на собственост върху имота; 4. при какви условия е допустимо събиране и обсъждане на новооткрити доказателства и проверка на събраните при въззивното разглеждане на делото при повторно касационно обжалване. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Отговорът първия въпрос е разрешен с чл. 268 ал. 3 вр. чл. 149 ал. 3 ГПК и не е основание за допускане на касационното обжалванепо чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Постановяването на съдебно решение след изтичане на срока в който страните е следвало да представят писмени защити, без допълнително страните да са уведомени на коя дата ще се постанови такова, не е нарушение на процесуалните правила. Както е прието и в решение № 476 от 07.07.2010 г. по гр. д. № 720/09 г. на ВКС IV ГО, нарушение ще има само в случай ако съдът постанови решение преди да е изтекъл определения за страната срок за представяне на писмена защита, какъвто настоящия случай не е. Допустимостта на касационното обжалване по втория въпрос касаторът обосновава с конкретни факти които според него сочели за доказано оспорване на документа. Въпросът е фактически и няма основание по него да бъде допуснато касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. ВКС счита, че по третия въпрос не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въпросът е разрешен с отменителното решение на ВКС, в което изрично е прието, че въззивният съд следва да обсъди доказателствата свързана с възраженията на ответната кооперация че сградата е изградена със средства на кооперативна организация и да изложи съображения относно основателността на възраженията на ответника че ищците не притежават правото на собственост върху сградата, а на основание чл. 2 ал. 3 ЗОС /отм./ тя принадлежи на кооперацията изградила сградата. Освен това, цитираната в изложението т. 5 от ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т. д. № 6/05 г. 2001 г. е неотносима към спора, в тъй като в решението не се разглежда въпрос свързан с отнемане имущество на кооперация което подлежи на възстановяване. По формулирания четвърти въпрос също няма противоречие между въззивното решение и приетото в ТР № 2 от 02.07.2004 г. по т. гр. д. № 2/04 г. на ОСГК ВКС. В решението се разглеждат конкретни въпроси във връзка с касационното производство при условията на отменения ГПК. Решението няма отношение към спора, тъй като при новото му разглеждане страните не са направили искания за ангажиране на нови доказателства. Като доказателство е представено само решение на административен съд, което не е обсъждано от съда, тъй като е неотносимо към въпросите по които съдът е следвало да се произнесе при повторното разглеждане на делото, с оглед указанията в отменителното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 387 от 28.07.2011 г. по гр. д. № 548/11 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: