О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
С. 04.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 4427/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. П., Я. В. П., Б. П. Клисурски и Д. П. К., всички от [населено място], подадена от процесуалния им представител адв. З. О., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 12 с-в, № 754 от 15.04.2015г. по в.гр.д. № 539/2015г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГО, І-12 с-в, № 17948 от 03.11.2014г. по гр.д. № 528/2012г., с което по предявения от Г. А. С. против Столична община, Б. П. Клисурски и Д. П. К. е прогласена нищожността на договора за учредяване на право на строеж от 18.09.2007г. върху описания в решението УПИ като противоречащ на закона, и е признато за установено по иска на Г. А. С. против М. Н. П. и Я. В. П., че последните двама не са придобили право на строеж върху същия урегулиран поземлен имот на основание договора, сключен с нот. акт № 92 от 8.11.2007г.
Ответникът Столична община в подадения писмен отговор от пълномощника юрисконсулт Ю. Д. изразява становище за основателност на касационната жалба.
Ответникът по касация Г. А. С. в представения от пълномощника му адв. Д. Боева писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да прогласи за нищожен поради противоречие на закона сключения на 18.09.2007г. между Столична община от една страна и Б. П. Клисурски и Д. П. К. от друга договор за учредяване на право на строеж, въззивният съд е приел, че разпореждането с имот частна общинска собственост представлява смесен фактически състав и възниква от кумулативното наличие на два елемента – административен /заповед на кмета на общината/ и гражданскоправен /писмен договор, сключен въз основа на заповедта на кмета на общината/. Въз основа на представеното по делото решение на АССГ, 36 с-в по адм.д. № 2057/2008г., оставено в сила с постановеното по адм.д. № 8106/2010г. на ВАС решение, с което е отменена заповедта за учредяване на правото на строеж, съдът е приел за установено, че сключеният въз основа на тази заповед договор се явява нищожен изначало поради противоречие със закона. Отмяната на заповедта от административния съд води до липсата на един от съществените елементи от сложния фактически състав на процедурата по учредяване на правото на строеж. По отношение последващата сделка за продажба на правото на строеж на ответницата М. П. съдът е приел, че тя не е породила вещно-транслативен ефект, тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава. Поради нищожност на договора между Столична община и ответниците Б. и Д. Клисурски, сключената сделка за покупко- продажба с М. П. не е произвела вещноправните си последици. За пълнота съдът е изложил мотиви и по отношение на наведените в исковата молба обстоятелства, че договорът между СО и ответниците Клисурски е бил сключен единствено с цел правото на строеж да бъде прехвърлено на ответницата М. П., която не е разполагала с привилегията на ответниците Клисурски на правоимащи по смисъла на З..
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради вероятност да е недопустимо, евентуално на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос „за фактическия състав на разпореждането с имот частна общинска собственост в полза на лице, което има права по Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове /З./”. По първия въпрос обосновава недопустимост на въззивното решение с доводи, че е потвърдено решение на първоинстанционния съд по иск, по който съдът не се е произнасял. По втория въпрос наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обосновава с липсата на практика и неправилно тълкуване от съда на ЗОС и З..
ВКС намира, че няма вероятност въззивното решение да е недопустимо за да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта му. Действително в първоинстанционното решение нищожността на договора за учредяване на право на строеж е прогласена на основание чл. 26 ЗЗД без да се разграничат отделните хипотези /такова разграничение е направено в мотивите/, но въззивният съд е изменил решението като е отграничил хипотезите – на противоречие на закона и заобикаляне на закона, и е приел първия иск за основателен, а втория е отхвърлил като неоснователен. Така постановеното въззивно решение, съдържащо мотиви и диспозитив по наведените в исковата молба фактически твърдения, не е процесуално недопустимо.
Поставеният материалноправен въпрос по тълкуване от съда на ЗОС и З. не е от значение за решаването на делото. Въпросът по прилагането на З. е предмет на административното производство, приключило с влязло в сила решение, с което е отменена заповедта на кмета на Столична община за учредяване на право на строеж на ответника Б. Клисурски, на което решение са базирани изводите на въззивния съд съда за основателност на исковете.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касация Г. А. С. следва да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 12 с-в, № 754 от 15.04.2015г. по в.гр.д. № 539/2015г.
ОСЪЖДА М. Н. П., Я. В. П., Б. П. Клисурски и Д. П. К., всички от [населено място], да заплатят на Г. А. С. от [населено място] сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: