ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266
София, 02.03.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 857 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Я. като процесуален представител на Е. Д. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 24.ХІ.2010г. по гр.д. № 574/2010г.
Ответниците по касационната жалба Д. И. А. и И. Д. А., двамата от [населено място], [община], и З.Д. [фирма] София не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение САС е потвърдил решението на Пернишкия окръжен съд от 26.ІІ.2010г. по гр.д. № 603/2009г., с което Е. Д.И. е осъдена да заплати на Д. Ив.А. и И. Д.А. по 100000лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщерята на ищците С. Д.И. на 06.І.2009г. в резултат на ПТП на 02.І.2009г., причинено от ответницата. Решението е постановено при участието на ЗД [фирма] като трето лице – помагач.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с одобрено от съда споразумение по НОХД № 146/2009г. на П..ОС, по което ответницата е призната за виновна, че на 02.І.2009тг. при управление на лек автомобил нарушила правилата за движение и по непредпазливост причинила смъртта на дъщерята на ищците, на 20 години, е установено деянието, неговата противоправност и вината на И.. Установено е, че ищците търпят неимуществени вреди от смъртта на дъщеря си, с която живели заедно и чиято сватба предстояла. Относно размера на обезщетенията съдът, препращайки към мотивите на първоинстанционния, приел, че те следва да са в присъдените размери, вземайки предвид, че между пострадалата и ищците съществували близки отношения, те живели съвместно, ищците загубили морална опора от невъзвратимата загуба на едно от децата си, починалата била само на 20 години, три дни преди произшествието се сгодила, а по-късно предстояла сватба, смъртта настъпила внезапно и по нелеп начин, преобърнала живота на родителите и прекъснала много мечти, свързани със създаване на семейство, внуци и други събития, мъката на ищците е огромна и ще остане до края на дните им. Въззивният съд е приел, че всички възражения на ответницата относно непредпазливата форма на вината, усложнената пътна обстановка, недостатъчния й професионален опит като водач са относими само към противоправното й поведение и са ирелевантни за приложението на чл.52 от ЗЗД. Неотносимо е и обстоятелството, че И. е финансово затруднена и че търпи лични морални вреди от настъпилата смърт. Основание за намаляване на обезщетението може да бъде само допринасянето на вредоносния резултат от увредения, каквото в случая не е налице – и поставен обезопасителен колан не би предотвратило уврежданията, тъй като ударът е бил страничен.
В изложението на Е. Д.И. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено й от съда указание, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – неправилно решение поради необоснованост. Заявява, че поддържа съображенията в касационната жалба, че въззивното решение в частта относно размера, било неправилно поради необоснованост, че то не било съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, присъдените обезщетения били прекомерно завишени, решението не е съобразено със събраните по делото доказателства, с практиката на ВКС и с доводите в касационната жалба.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението не отговаря на посочените изисквания. В него касаторката не е релевирала процесуалноправен и/или материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващите му изводи по спора. Изложените в този документ кратки съображения представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, т.е. касационни основания по смисъла на чл.281 от ГПК, които, обаче, подлежат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането.
Не е налице при това положение основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. А както вече бе посочено, касационният съд не е оправомощен служебно да извлича съществените за изхода на спора процесуалноправни или материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд. Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, първи състав, № 900 от 24.ХІ.2010г. по гр.д. № 574/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: