О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
С. 04.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 5012/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. С. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. П. К., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, 14 гр. с-в, № 855 от 14.05.2015г. по в.гр.д. № 594/2015г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, ІІІ гр. с-в, № 112 от 13.01.2015г. по гр.д. № 13214/2014г., с което е отхвърлен предявеният от Е. Н. С. иск за признаване за установено, че М. И. И. му дължи сумата 12 000 лв., представляваща наем за недвижим имот, подробно описан в решението, за периода от 10.01.2012г. до 10.01.2014г.
Ответницата М. И. И. в представения писмен отговор от пълномощника й адв. П. Х. моли да не допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от Е. Н. С. против М. И. иск за признаване за установено, че ответницата му дължи сумата 12 000 лв. – наем за недвижим имот за периода от 10.01.2012г. до 10.01.2014г. въззивният съд е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че е предал на наемателката ползването на наемната вещ на основание сключения между тях договор за наем от 10.01.2012г. Поради неизпълнение на основното задължение на наемодателят да предаде наемната вещ, последният не може да търси изпълнение на насрещното задължение на наемателя да плати наемната цена. Приел е за установено от фактическа страна, че действително на 10.01.2012г. между страните по делото е бил сключен договор за отдаване под наем от ищеца на ответницата на процесните помещения, които да се използват за учебен център за срок от пет години срещу месечен наем от 500 лв., но видно от представения по делото договор за наем от 04.08.2009г. процесните помещения са били отдадени под наем за същата цел за процесният период на [фирма], в което ответницата е била съдружник. Няма данни договорът с [фирма] да е бил прекратен към 10.01.2012г., когато е сключен договорът с М. И.. Относно спорния между страните въпрос за предаване на имота на наемателя, след анализ на свидетелските показания на З. и представения договор за наем от 31.05.2012г., по който наемател е [фирма] със съдружник и представител М. И., с предмет друг недвижим имот, нает за преподавателска дейност през процесния период, съдът е приел, че след месец май преподавателската дейност се е извършвала в наетия с последния договор имот, а не в процесния, по отношение на който ищецът Е. С. е отказал да даде ключовете на ответницата и е казал, че сделката отпада. Относно показанията на св. М. е приел, че тъй като М. И. е била съдружник в [фирма] не е ясно дали ползването на процесните помещения й е било предадено в лично качество или свидетелят я е виждал там до м. март-април 2012г. в качеството й на съдружник в дружеството –наемател.
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК по въпросите: „свидетелски показания, че ответникът е ползвал и е бил в имота, предмет на валидно сключен договор за наем за наемния период доказват ли факта, че наемодателят ищец е предал имота на наемателя-ответник и с това е изпълнил задължението си за предаване на имота”, „при формиране на извод, че е налице действително сключен договор за наем и при положение, че е доказан фактът на владеене на имота от физическото лице-ответник, страна по този договор за наем и при направено възражение, че имотът е предаден на физическото лице-ответник, но в качеството му на съдружник в юридическото лице-търговско дружество, следва ли ответникът да ангажира доказателства за това, че този имот се ползва от друго юридическо лице, а не от него като физическо лице” и „при формиран извод за сключен договор за наем на недвижим имот и наличие на доказателства, че ответникът-физическо лице е ползвал имота, има ли значение обстоятелството в какво качество е било това физическо лице и следва ли да се обсъжда от съда при положение, че няма възражение в тази насока в отговора на исковата молба и до приключване на устните състезания в първоинстанционния съд”. Прилага съдебна практика – решение № 1037/2009г. І г.о. ВКС и решение № 38/2015г. ІІІ г.о. ВКС. С първото от тях в тълкувателната част на мотивите, която се включва в основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е даден отговор на въпроса „следва ли да се отмени определението за отделяне на спорното от безспорното и да се обяви същия факт за нуждаещ се от доказване, или безспорността на обстоятелството, предмет на определението по чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./ отпада с последващо възражение на страната, от която изхожда признанието”. С второто решение е даден отговор на въпроса „при формиране на извод относно страните по договора кое следва да бъде определящо – дали действителното наименование на страната или фирменото решение и печат”.
ВКС намира, че така, както са формулирани, въпросите съдържат обстоятелство, което не е прието за установено от въззивния съд. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите, съгласно които ответницата е провеждала обучение на ученици в процесните помещения до м. март – април 2012г. /св. М./, а от м. май 2012г. е извършвала дейността в наетите с договора от 31.05.2012г. помещения /св. З./. Приел е, че не е доказано дали владението върху процесните помещения е предадено на ответницата в лично качество или като съдружник в [фирма] /по договора от 2009г./, но не и че наемателят е бил в имота през процесния период, който обхваща 10.01.2012г. – 10.01.2014г. Предвид изложеното ВКС намира, че поставените въпроси не са от значение за решаването на делото. Отделно от това приложената съдебна практика, която е задължителна само в тълкувателната част на решенията по чл. 290 ГПК, е неотносима към поставените въпроси.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответницата по касация следва да се присъдят 750 лв. разноски по делото.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, 14 гр. с-в, № 855 от 14.05.2015г. по в.гр.д. № 594/2015г.
ОСЪЖДА Е. Н. С. от [населено място], да заплати на М. И. И. от [населено място], сумата 750 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: