ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 270
София, 02 март 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1122 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 08.11.2010 г. по гр.д. № 6992/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 09.11.2009 г. по гр.д. № 25789/2009, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], София, представляван от адв. К. С. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за начина на промяна на трудовото правоотношение от допълнително в основно и правното значение на преминаването от 4-часов на 8-часов работен ден и неуведомяването на работодателя за прекратяването на основния трудов договор, които има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата К. П. Д., представлявана от адв. К. К. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика и решението му е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като “счетоводител” по допълнителен трудов договор. На 14.03.2008 г. между страните е постигнато споразумение за преминаването от 4-часов на 8-часов работен ден, считано от 15.03.2008 г. от когато е прекратено основното трудово правоотношение на ищцата с друг работодател, при когото тя е работила 4 часа дневно. Трудовото правоотношение е прекратено с предизвестие по чл. 334, ал. 1 КТ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че изменяването на трудовото правоотношение от допълнително в основно става по писмено съгласие на страните, независимо от това в как е наречен документът. Постигането на съгласие за преминаване от 4-часов на 8-часов работен ден само по себе си не е съгласие за изменяване на трудовото правоотношение от допълнително в основно, но може да означава това с оглед на другите обстоятелства, при които е постигнато, а уведомяването на работодателя по допълнителното трудово правоотношение за прекратяването на основния трудов договор може да стане по всякакъв начин.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 08.11.2010 г. по гр.д. № 6992/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.