3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
[населено място] 02.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. ч. гр. д. № 984/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв. П. Т., процесуален представител на Н. В. М., срещу определение № 938 от 03.12.2014 г. по в. ч. гр. д. № 566/2014 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 413 от 02.10.2014г. по гр.д. № 384/14г. на Троянския районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
С искова молба от 10.05.2014 г. касаторът е предявил срещу Л. Х. П. и И. Х. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че е собственик на основание придобивна давност на подробно описан в исковата молба недвижим имот. По делото е представено влязло в сила решение № 146 от 13.05.2013 г. на Ловешкия районен съд по гр. д. № 111/2013 г., с което е признато за установено по отношение на частния жалбоподател Н. В. М., че ответниците Л. Х. П. и И. Х. П. са собственици на същия недвижим имот на основание саморъчно завещание от И. М. У.. Въз основа на това Троянският районен съд е прекратил производството по делото като е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим.
С определението, предмет на настоящето производство, Ловешкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение с мотиви, че ответникът по гр. д. № 111/2013 г. – сега касатор, е следвало да изчерпи в процеса всичките си възражения, тъй като силата на присъдено нещо на решение № 146 от 13.05.2013 г. на Ловешкия районен съд има преклудиращо действие спрямо фактите, които са съществували до приключване на съдебното дирене.
Частният жалбоподател развива доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Излага съображения, че предишното дело е водено между същите страни за същия имот, но на друго основание и не е преклудирана възможността му да предяви самостоятелен иск за установяване право на собственост по давностно владение.
В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК в частната касационна жалба е инкорпорирано изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК с формулирани два правни въпроса, които имат сходно съдържание, а именно „следва ли ответникът по положителен установителен иск за собственост да изчерпи във висящия процес всичките си възражения, и ако не стори това има ли самостоятелен иск за собственост срещу същите страни на основание, с което е могъл да възрази срещу първоначалния установителен иск”. В изложението се обосновава касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
ВКС намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според тълкуването, дадено в т. 4-та от ТР № 1/2010 г. по т. гр. дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая правният въпрос касае разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК, която е ясна и е приложена от въззивния съд в точния й смисъл и съгласно съдебната практика. По приложението на чл. 299, ал. 1 ГПК е налице задължителна съдебна практика, част от която е цитирана от въззивния съд, съгласно която ответникът следва да изчерпи всички възражения по предявения срещу него иск, тъй като пропуснатите възражения се преклудират. По аргумент от чл. 439 ГПК ответникът не може да предяви нов иск, основан на отхвърлено възражение, тъй като това би означавало пререшаване на спора. Искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по предходното дело. Моментът, към който силата на присъдено нещо установява съществуването или несъществуването на спорното право, е денят на приключване на устните състезания, поради което ответникът следва да изчерпи всички свои възражения, които може да направи срещу предявения иск до този момент – в този смисъл са и мотивите към т. 6 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. ОСГК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 938 от 03.12.2014 г. по в. ч. гр. д. № 566/2014 г. на Ловешкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: