2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
С. 05.03. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията М. Първанов гр. дело № 842/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К., [населено място], срещу въззивно решение №42 от 16.03.2011 г. по гр. дело №51/2011 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №1553 от 11.12.2010 г. по гр. дело №2475/2008 год. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявените искове от касатора срещу В. Д. К., Ю. П. К. и Р. В. К. чрез законните му представители В. Д. К. и Ю. П. К. с правно основание чл.28 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата имущество на обща стойност 313 400 лв.
Ответниците по касационната жалба В. Д. К., Ю. П. К. и Р. В. К. чрез законните му представители В. Д. К. и Ю. П. К., всички от [населено място], не са заявили становище по жалбата.
П. на Република България не е заявила становище.
Варненският апелативен съд е приел, че В. Д. К. е осъден с влязла сила присъда за престъпление по чл.215, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 чл.54 от НК, което попада в предметния обхват на чл. 3, ал.1 , т.10 от ЗОПДИППД. Престъплението е извършено в периода август 1995 г. – февруари 1996 г., т.е. преди придобиването на процесното имущество. По делото не са установени конкретни факти, от които може да се направи основателно предположение, че придобиването на имуществото има връзка с конкретно установеното престъпление, за което е осъдено проверяваното лице. Претендираното за отнемане имущество се определя като вид облага именно от престъпната дейност и една от целите на закона е да се предотврати и да се ограничи възможността от извличането й. Придобиването на имуществото от извършителя може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването й – тя да се следва логически от твърдяните факти и сочената взаимовръзка между тях. Не може да се направи обоснован извод, че закупеният през 1998 г. недвижим имот, два леки автомобила през 2002 г., дяловото участие в дружеството с ограничена отговорност, получената цена от продажбата на друг автомобил и платения от родителите недвижим имот през 2004 г., закупен от техния син, са придобити пряко или косвено от извършеното през 1995/1996 г. престъпление. Независимо от това по делото е установено от приетата икономическа експертиза, че имуществото на ответниците е придобито със средства от законни източници, което също изключва приложението на разпоредбата на чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД. Освен това придобитият през 1998 г. имот, както и двата автомобила се притежават в условията на съпружеска имуществена общност от В. Д. К. и Ю. П. К., което означава наличие на принос на последната в придобиването на имуществото.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това дали се изисква да има причинно-следствена връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, може ли да се отнеме имущество, което се притежава в условията на съпружеска имуществена общност и дали при установяване на приходите и разходите на проверяваното лице и членовете на неговото семейство, крайното годишно салдо трябва да се прехвърля като остатък за всяка следваща календарна година. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №42 от 16.03.2011 год. по гр. дело №51/2011 г. на Варненския апелативен съд. Първите два повдигнати въпроси не обуславят крайното решение. Това е така, защото въззивният съд не е приел, че се изисква да има причинно-следствена връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото. В обжалваното решение е прието, че формирането на предположението за придобиване на имуществото от престъпна дейност, трябва да бъде извършено след анализ на установените факти и логическите връзки между тях. Този извод следва и от изричните разпоредби в закона, включително и от заглавието. Имущество, което подлежи на отнемане, се определя от закона, като вид облага именно от престъпната дейност и една от целите на закона е да се предотврати и да се ограничи възможността за извличането и – чл. 2 ЗОПДИППД. Придобиването на имуществото от извършителя може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност /чл. 1 и § 3 от прех. и заключителните разпредби на закона/, но във всички случаи трябва да може да се направи предположение за такава обусловеност /чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1/. Тя трябва да следва логически от твърдяните факти и сочената взаимовръзка между тях. Неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото само по себе си, не замества предположението за свързаност с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона, което значи, че имуществото ще се отнеме и без други доказателства, ако твърдяната обусловеност може логически да се предположи с оглед конкретните обстоятелства, след като не е опровергана от ответника по иска. Въззивният съд е признал наличието на принос на съпругата Ю. П. К. за придобиването на процесното имуществото. Той е изследвал нейните доходи, поради което е приел, че съответната част от това имущество не е придобито от престъпна дейност. Последният повдигнат въпрос е обусловил изхода на делото, но той не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил трайно установената практика, че при установяване на приходите и разходите за проверявания период, крайното годишно салдо трябва да се прехвърля като остатък за всяка следваща календарна година. По този начин се преценява наличието на законен източник за придобиване на конкретното имущество в определен момент, включително и чрез трансформация на средства, което изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №42 от 16.03.2011 г. по гр. дело №51/2011 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.