О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 06.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №120/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. С. М. – процесуален представител на ищеца Н. Д. Я. от [населено място] против въззивно определение №3403/16.12.2011 г. по ч.гр.д.№3399/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ХІV-ти граждански състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
Н. Д. Я. от [населено място] е предявил против М. З. Ф. от [населено място] иск за промяна в упражняването на родителските права над непълнолетното дете В. Н. Я., за определяне режим на лични контакти между детето и майката, за ползване на семейното жилище и за определяне издръжка на детето, на основание чл.59, ал.9 СК.
С определение от 13.10.2011 г. по гр.д.№9043/2010 г. Пловдивският районен съд е прекратил производството по делото, поради навършване пълнолетие от детето В. на 05.7.2011 г.
С определение от 24.10.2011 г. по същото дело, по реда на чл.248, ал.1, във връзка с чл.78, ал.4 ГПК, Пловдивският районен съд е осъдил ищеца Н. Д. Я. да заплати на М. З. Ф. деловодни разноски в размер на 350 лева.
С определение №3403/16.12.2011 г. по ч.гр.д.№3399/2011 г., по частни въззивни жалби от ищеца Н. Д. Я. срещу двете първоинстанционни определения, Пловдивския окръжен съд ги е потвърдил.
Въззивната инстанция е приела, че предмет на производството по първоинстанционното дело е бил иск с правно основание чл.59, ал.9 СК, в хода на който детето В. Я. е навършила пълнолетие. Основавайки се на този факт окръжният съд е приел, че е отпаднала правната възможност за предоставяне на родителските права, тъй като такива се упражняват единствено спрямо непълнолетни лица. Изложени са изводи, че с настъпването на пълнолетие на децата, отпада и правния интерес за родителите им да спорят относно упражняване на родителските права над тях, поради което отпада и правния интерес от търсене на съдебна защита. Относно второто атакувано определение на районния съд въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК.
В изложението към частната касационна жалба, инкорпорирано в нея, се поставят следните въпроси: 1. Допустимо ли е преминаване от един вид защита при завеждането на иска към друг вид защита при промяна на обстоятелствата в хода на процеса(делото) – от осъдителен към установителен иск и обратно. 2. Налице ли е правен интерес от установяване на синдром на родителско отчуждение след навършване на пълнолетие на детето за този родител, спрямо когото е проявявано такова поведение. 3. Правният интерес като институт на гражданското процесуално право само пряк ли е или може да бъде косвен. 4.При промяна на обстоятелствата в хода на производството има ли задължение съдът да укаже на страната възможността за продължаване на производството чрез изменение на иска по реда на чл.214 ГПК. Като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ответницата по частната касационна жалба М. З. Ф. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок.
За да се произнесе по поставените в изложението въпроси съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК допускането до касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, е предпоставено от посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, който е решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата вола на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Обжалваното решение, респективно определение, не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно посоченото тълкувателно решение непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По първият и четвъртият от поставените въпроси в обжалваното определение няма изводи на съда, независимо че са навеждани оплаквания в посочения смисъл в частната въззивна жалба. Поради това частният касационен жалбоподател е следвало да постави процесуалноправен въпрос за необсъждане на доводи от въззивната жалба от окръжния съд. Такъв обаче не е поставен.
Вторият от поставените въпроси е неотносим към спора, тъй като се поставя за пръв едва в частната касационна жалба, а освен това Пловдивският окръжен съд не е излагал изводи по него.
Третият от поставените въпроси от една страна е формулиран бланкетно.
Поради това въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №3403/16.12.2011 г. по ч.гр.д.№3399/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ХІV-ти граждански състав, по подадена от адв-. С. М. – процесуален представител на Н. Д. Я. от [населено място], частна касационна жалба, вх.№29937/27.12.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: