О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София 06.03.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 937/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. „П. и.”, [населено място], срещу въззивно решение №160 от 02.05.2011 г. по гр. дело №233/2011 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №89 от 28.01.2011 г., с поправена очевидна фактическа грешка с решение №11 от 28.02.2011 г., по гр. дело №5707/2010 г. на Добричкия районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Н. Я. А. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.2 КТ е незаконно, защото работодателят А. „П. и.” е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Ответникът по касационната жалба Н. Я. А., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това дали трудовият договор, сключен между министъра на регионалното развитие и благоустройството и председателя на УС на А. „П. и.”, представлява договор за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №160 от 02.05.2011 г. по гр. дело №233/2011 г. на Добричкия окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея граждански договор за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ може да се сключи само в търговско дружество, стопанско предприятие или организация, а не и в държавен орган или учреждение.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 200 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №160 от 02.05.2011 г. по гр. дело №233/2011 г. на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА А. „П. и.”, [населено място], да заплати на Н. Я. А., [населено място], 200 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.