О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София, 06.03.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 37 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 25.07.2011 г. по гр. д. № 5972/2011 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ – „В” състав е потвърдено решението от 30.12.2010 г. по гр. д. № 56573/2009 г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 57 състав, с което са отхвърлени предявени искове за признаване за незаконно на уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на предишна работа и за обезщетение поради уволнение, на основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата е узнала за волеизявлението на работодателя да оттегли извършеното от него нейно уволнение (по чл. 344, ал. 2 КТ) преди внасянето на исковата в молба в съда за оспорване на законността му и искане за неговата отмяна. Ето защо липсва основание за съдебна защита срещу отмененото от работодателя уволнение.
Против решението на въззивния съд е постъпила касационна жалба от ищцата.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси : произволни ли са способите за връчване на волеизявленията на работодателя на техните адресати и в доказателствената тежест на последния ли е да установи начина на уведомяване и съобщаване на това волеизявление на адресата. Сочи се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, за което се прилагат решения на този съд, постановени по реда на ГПК (отм.), а така също се разрешавали противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалба, чрез своя пълномощник, изразява становище за липса на основание за допускане на решението до касационен контрол, както и че то е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5 000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но не се открива основание за допускане на въззивното решение до касация по тях. Това е така, защото не се установява наличие на поддържаното противоречие с практиката на ВКС, доколкото съгласно разясненията по т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК приложение на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава само при противоречие с решение по чл. 290 ГПК по същия правен въпрос. Наличие на такова противоречие по въпроса с решения на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК, е основание за селекция на жалбата по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК – вж. указанията по т. 3 от цитираното ТР. В случая обаче сочените и приложени съдебни решения на ВКС – № 1691/11.02.2005 г. по гр. д. № 2667/2002 г. на ВКС, ІІІ г. о. и Решение № 2171/09.01.2007 г. (без номер на дело) на ВКС, ІІІ г. о. не очертават противоречиво разрешаване на поставените правни въпроси. Релевантно в хипотезата на чл. 344, ал. 2 КТ е достигането на изявлението на работодателя за оттегляне на уволнението до адресата. Волеизявлението на работодателя за оттегляне на уволнението поражда действие с достигането му до неговия адрес (уволнения работник или служител), а фактът на достигане е допустимо да се установява с всякакви доказателствени средства. Така изразеното становище е застъпено и в обжалваното въззивно решение, поради което не се констатира поддържаното противоречиво разрешаване на поставените правни въпроси.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.07.2011 г. по гр. д. № 5972/2011 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ – „В” състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.