О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
гр. София, 06.03.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1781 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение № 1163 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 381/2011 г. на Софийския апелативен съд е отменено разпореждане № 103 от 16.12.2010 г. по ч. гр. д. № 1152/2010 г. на Старозагорски окръжен съд за издаване на изпълнителен лист съд за сумата от 3 017 евро – присъдена нормативно определена минимална издръжка на дете, ведно със законната лихва от 27.04.2010 г. до окончателното изплащане и допълнително разпореждане № 105 от 22.12.2010 г. за оставяне без уважение на молба за постановяване на допълнително разпореждане за заплащане на детето на нормативно определена минимална издръжка за различните възрастови периоди до края на 17 – годишна възраст и вместо него е постановено друго такова, с което е постановено издаването на изпълнителен лист в полза на молителката, като майка и законна представителка на детето против ответника за присъдената по т. 2 от решение от 23.02.2010 г. по дело № 002/F/09 на Районен съд Ландсберг ам Л., Германия издръжка на детето, считано от 01.11.2008 г., както следва: от 01.11.2008 г. по 202 евро месечно, от 01.01.2009 г. по 199 евро месечно и от 01.01.2010 г. по 225 евро месечно; обезсилил е издаденият въз основа на отмененото разпореждане изпълнителен лист и е оставил без уважение исканията на страните за спиране на изпълнението на решението (на ответника) и за издаване на изпълнителен лист за месечните вноски за дължима след 01.01.2010 г. съгласно Д. таблица издръжка на детето (на молителката).
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание е обусловена от наличието на визираните в чл. 622 и чл. 624 ГПК предпоставки и тя се явява основателна, доколкото са представени в превод на български език надлежно заверен препис от постановеното от чуждестранния съд осъдително решение, както и удостоверение от същия съд, че подлежи на изпълнение. Във връзка с последното обстоятелство е счетено, че не е допуснато обжалване на постановеното решение, поради просрочие на жалбата на ответника. Направен е извод, че съдържанието на разпореденият за издаване изпълнителен лист следва да възпроизвежда точно диспозитива на постановеното решение.
Против въззивното решение в съответните му части са постъпили касационни жалби от всяка от страните по делото.
В изложението към жалбата на ответника се поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси : дали е възможно решението за установяване на произход от бащата, към което е съединен искът за издръжка, по който е постановено решението на чуждестранния съд, съставляващо изпълнително основание, да бъде зачетено от българския съд без провеждане на нарочно производство по неговото признаване; дали решението по издръжката може да бъде изпълнено в България, като държава – членка на принудителното изпълнение, без да се провежда процедура по допускане на изпълнението му; какви признаци определят едно парично вземане като „безспорно” по смисъла на Регламент (ЕО) № 805/2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания.
От своя страна молителката в изложението към жалбата си поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси : за правомощията му по цялостно установяване на фактите по делото въз основа на оценка и анализ на събраните доказателства и допуснато ли е нарушение на съдопроизводствените правила ако е разгледана една част от тях за сметка друга; за значението на приложената Д. таблица и длъжен ли е съдът, който разпорежда издаването на изпълнителен лист в хипотезата на чл. 624 ГПК, да посочи начина за заплащане на издръжката до навършване на пълнолетие на детето, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по жалба изразяват становище, че повдигнатите правни въпроси не обосновават допускане на въззивното решение до касация в обжалваната от насрещната страна негова част, както и че в тази си част то е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5 000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от ответника правни въпроси не обуславят решението по делото, като обща предпоставка за допускане до касация, по чл. 280, ал.1 ГПК. Те се отнасят до възможността за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание – присъдена издръжка по иск, съединен с обуславящ я иск за бащинство, без да се провежда нарочно производство – т. е. без процедура по зачитане, признаване и допускане на изпълнението на чуждестранния съдебен акт. В случая обаче въззивният съд е сторил точно това. По същество е обсъждал и се е произнесъл по наличието на условията за признаване и допускане изпълнението на решението. Той е проверявал условията на чл. 621 ГПК и се е позовал на чл. 622 ГПК, поради което следва да се приеме, че решаващата му дейност се изчерпва с установяване на предпоставките за зачитане, признаване и допускане изпълнението на решението, постановено в друга държава – членка, макар да е посочил като основание на производството нормата на чл. 624 ГПК, приложима към изпълнение без нарочно производство, при „безспорно вземане”.
Формулираните от молителката правни въпроси макар да обуславят делото нямат претендираното значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, защото въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че като инстанция по същество следва да обсъди всички относими по спора факти и обстоятелства, за които са събрани допустими доказателства и имат отношение към оплакванията в жалбата (арг. чл. 269 ГПК), както и че изпълнителният лист, чието постановяване се иска, възпроизвежда точно съдържанието на изпълнителното основание, което доказва притезанието, както и че други актове и нормативи не могат да определят съдържанието му.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1163 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 381/2011 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.