ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№46
С.,17.01.2011 Г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
П РЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1075 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 21 от 01.03.2010 година по гр.д. № 11/2010 година на Варненски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предявен от А. Р. Д. от [населено място], Р. Турция против А. „М.“, [населено място] за сумата 5000 лева, съставляващи обезщетение от неползване на товарен автомобил марка „Мерцедес“ 1422 за периода от 28.03.2003 г. до 12.05.20005 година. В решението е прието, че с наказателно постановление № 121/2004 г. на началника на Митница С., от ищеца А. Р. Д. е бил отнет в полза на държавата товарен автомобил марка „Мерцедес“ 1422, задържан от митническите органи на 28.03.2003 г. С решение по н.а.х.д. № 46/2005 г. на окръжен съд [населено място], наказателно постановление № 121/2004 г. е било отменено, а товарният автомобил освободен на 12.05.2005 година. Прието е, че за собственика на автомобила са настъпили вреди от невъзможността за ползването му в размер на по 200 лева месечно в периода на задържането му, както и че вредите са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен
административен акт, поради което държавата, в лицето на А. „М.“ отговаря за настъпилите вреди на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Касационна жалба против решението на Варненски апелативен съд е постъпила от А. „М.“, [населено място]. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като обуславящият изхода на делото материалноправен въпрос: „могат ли да се претендират по реда на ЗОДОВ вреди, произтичащи от отменени наказателни постановления на А. „М.“ е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са решения по администравни дела на Върховния административен съд на Р. България, Административен съд [населено място] и Административен съд [населено място].
Ответникът по касационната жалба А. Р. Д. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението на Варненски апелативен съд по гр.д. № 11/2010 година.
Решението е постановено в съответствие с практиката на гражданските съдилища, съгласно която исковете за обезщетение по ЗОДОВ се предявяват срещу органите по чл. 1 от закона, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди, като пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи – юридически лица; А. „М.“ е държавно учреждение – съгласно чл. 7 от Закона за митниците, митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в А. „М.“ към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка; държавата, в лицето на А. «М.» отговаря за вреди от незаконосъобразни актове, каквито са отменените по съдебен ред наказателни постановления, издадени от Агенцията – решение № 637 от 25.09.2009 г. по гр.д. № 1837/2008 г. На Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Приложените към касационната жалба съдебни актове сочат за противоречива практика по приложението на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ в административните съдилища. Така в решение № 2808 от 04.03.2010 г. по адм.д. № 11499/2009 г. на Върховен административен съд е прието, че наказателните постановления на митническата администрация не следва да се преценяват само като
1/
административна дейност, а отменените наказателни постановления не са административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, поради което вредите, произтичащи от отмяната им не могат да се претендират по реда на ЗОДОВ – становище, противно на приетото в решение № 13976 от 16.12.2008 г. по адм.д. № 8841/2008 г. на Върховен административен съд; решение № 49 от 18.06.2009 г. по адм. Д. № 61/2009 г. и решение № 57 от 21.05. 2008 г. по адм.д. № 460/2007 г. на административен съд [населено място]. Съществуващата противоречива практика обаче няма отношение към основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като редът за уеднаквяването и е по чл. 124, ал. 1, т. 3 ЗСВ.
С оглед постановката на т.З от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК ВКС, съгласно която при наличие на противоречива практика между граждански и административни съдилища, в случаите, когато административния съд се произнася по гражданскоправен спор по силата на законовоучредена компетентност (чл.1, ал.2 ЗОДОВ), редът за уеднаквяването и е по чл. 124, ал. 2 ЗСВ, то препис от определението следва да се докладва на Председателя на Върховния касационен съд предвид правомощията му по чл. 125 ЗСВ.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 01.03.2010 година по гр.д. № 11/2010 година на Варненски апелативен съд.
Препис от определението да се докладва на Председателя на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: