О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр. С. 21.03. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. гр. д. № 466/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. В. Ж. от АК-П. като пълномощник на И. Н. Н. от [населено място], срещу решение № 1228 от 06.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 995/2015 г. на Окръжен съд Пловдив в частта за разноските в производството по чл. 247, ал. 1 и чл. 248 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по частната жалба Прокуратурата на РБ не е подала отговор.
За да се произнесе по частната жалба ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не следва да се присъждат разноски в полза на молителя в производството по отстраняване на очевидна фактическа грешка, доколкото ответната страна с поведението си не е дала повод за иницииране на производството.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са съображения, че съдът неоснователно не е присъдил направените от страната разноски в размер на 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение, като се е произнесъл, че в производството по чл. 247 ГПК не следва да бъдат присъждани разноски в полза на молителя. В случая се претендира минималният предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС /в ред. след изм. от 28.03.2014 г./, размер на адвокатско възнаграждение – 200 лева, и не е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на възнаграждението.
Частната жалба е основателна.
Направените от страната разноски в производството по чл. 247, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени при основателност на молбата. По делото са представени доказателства, че са извършени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно приетото с т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. Д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС. В представения /л. 48 от в.гр.д. № 995/2015 г. на ОС Пловдив/ договор за правна защита и съдействие е отразено, че възнаграждението в размер на 200 лв. е заплатено в брой. В този случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Останалите искания на частния жалбоподател са уважени от въззивния съд с решение № 1474/28.08.2015г., постановено по в.гр.д. № 995/15г. – присъдени са 300 лв. разноски за изготвяне на отговор на въззивната жалба на Прокуратурата на РБ и 60 лв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
По изложените съображения исканите от жалбоподателя разноски в размер на 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение в производството по чл. 247, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес [населено място], [улица] да заплати на И. Н. Н., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата в размер на 200 лв. /двеста лева/ – заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл. 247, ал. 1 ГПК по в.гр.д. № 995/2015 г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
П.:
Членове: