О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
С. 04.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1129 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя М., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 385 от 10.11.14г. по в.гр.д. № 474 по описа за 2014г. на Окръжен съд Добрич, с което е отменено решение № 94 от 11.06.14г. по гр.д.№ 5042/13г. на Районен съд Добрич в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1 121.80лв. и 6 921.80лв.,ведно със законната лихва и вместо това е постановено друго, с което е осъдено от [фирма] [населено място] да заплати на С. Х. Х. допълнително сумата от 5 800лв.обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие телесна повреда, изразяваща се в „закрито трималеоларно счупване на дясната подбедрица”, причинена от претърпяна на 26.07.13г. трудова злополука, ведно със законната лихва от деня на злополуката и е потвърдено решението на Д. в останалата отхвърлителна част за разликата над 6 921.80лв. до 13 959.43лв. и съобразно уважената и отхвърлената част са присъдени разноски и такси.
Като обжалва въззивния акт в уважителната му част, позовавайки се на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, касаторът иска да се допусне касационно обжалване по въпросите за „небрежността в гражданското право” и за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. К. сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по първия въпрос без да представя решения на съдилища, на които въззивния акт да противоречи. Позовава се на две определения на ВКС по чл.288 от ГПК и на две решения по чл.218а б.”б”от ГПК/отм./, които нямат задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв., чието реално извършване удостоверява с представено пълномощно от 16.02.2014г., където сумата е посочена като заплатена.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е уважил в посочения размер иска, като е съобразил установените по делото обстоятелства относно начина на причиняване на злополуката и нейните последици, приспаднал е полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и сумите, които пострадалият е признал, че е получил от работодателя и е счел, че увреденото лице не е допринесъл за настъпване на злополуката. Приел е, че установеният механизъм, при който С. Х. като е знаел, че се освобождава куфражната конструкция на бетонната стена, се е качил на нея по стълба, за да подаде на свой колега гайки, болтове и шайби, хващайки се за желязна колона, е настъпил стърчащо парче банд, което се е откъртило и е паднал от височина от три метра, не сочи той да е осъзнавал евентуалния ефект от стъпването върху неотстранения банд. Съдът е приел, че пострадалият е проявил несъзнавана небрежност и липса на съобразителност, а не самонадеяност. Мотивирал се е със липса на доказателства пострадалия да е бил изрично предупреден от някого, че може да падне поради отлепяне на банда и липса на негови изявления, от които да е ясно, че той е съзнавал евентуалните последици от подобно стъпване, но да е очаквал че ще ги избегне. Позовал се е на формалната доказателствена сила на протокола за разследване на трудовата злополука /№ 12 от 13.09.2013г. на Р. Д./, съгласно който освен допуснатите от работодателя нарушения, като причина е посочено и липсата на съобразяване от страна на Х., че след декофрирането остатъците от кофражната конструкция са освободени от свързващите ги елементи. Съдът е счел, че констатираната липса на съобразителност опровергава твърдението за груба небрежност. Позовал се е и на показанията на свидетеля И. /колега на пострадалия, който е присъствал при инцидента/, съгласно които Х. е направил несъобразена с реалната опасност преценка как да процедира, на липсата на доказателства той да е имал познания относно строителство на бетонни стени, куфраж и демонтиране на куфраж, тъй като е бил нает на друга длъжност /като „майстор заварчик”/, работел е във фирмата едва от два дни и изричен инструктаж за безопасна работа на височина при монтаж/демонтаж на строителни конструкции няма данни да е извършван.
При тези данни, поставените от касатора въпроси за небрежността в гражданското право и начина и критериите, по които се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда и са от значение за изхода на делото, съставляват годно общо основание за допустимост. По тях не следва да се допуска касационно обжалване, защото са разрешени от въззивния съд в съотвествие с установената съдебната практика. Съгласно решения по чл.290 от ГПК/№ 348 от 11.10.2011г. по гр.д.№ 387/10г.на ІV г.о., № 135 от 8.05.2014г. по гр.д.№ 4075/13г. на ІV г.о., № 164 от 20.05.2014г. по гр.д.№ 7672/13г.на ІV г.о./- вината в гражданското право /за разлика от наказателното/ не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици. При трудовата злополука, за да се намали обезщетението, пострадалият трябва да е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел- грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. За намаляването на отговорността следва да е установено, че пострадалия е проявил липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопасност, каквито данни в конкретния случай по делото няма установени.
Относно размера на обезщетението:
Съгласно т.3 от ТР № 45 от 19.04.90г.по гр.д.№ 33/89г.на ОСГК, режимът на имуществената отговорност на работодателя, установен в КТ е специален, но за неуредените в чл.200-202 от КТ въпроси /какъвто е този за начина на определяне на обезщетението/ се прилага ЗЗД. Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. В практиката е изяснено, че понятието „справедливост“ не е абстрактно. Същото изисква съдът да извърши преценка на всички обективно съществуващи и релевантни за конкретния случай обстоятелства, които са от значение за определяне на справедлив размера на обезщетението, а това в случая е направено от въззивния съд.
С оглед изхода от спора, направеното искане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално заплатени разноски в размер на 700лв. а адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 385 от 10.11.14г. по в.гр.д. № 474 по описа за 2014г. на Окръжен съд Добрич.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], представлявано от управителя М. за заплати на С. Х. Х. направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв./седемстотин лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.