ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 294
София, 07.03.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 875 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Б. като процесуален представител на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд /КОС/ от 11.ІІІ.2011г. по гр.д. № 84/2011г.
Ответницата по касационната жалба Р. В. К. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за нейната неоснователност.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение КОС е потвърдил решението на Кърджалийския районен съд от 14.ХІІ.2010г. по гр.д. № 1322/2010г., с което са уважени предявените от Р. В.К. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ.
За да постанови решението, КОС е приел, че не е било налице основанието по чл.326 ал.1 от КТ, на което е прекратено трудовото правоотношение между страните за длъжността „хигиенист”. С определение на първоинстанционния съд ответникът е бил задължен да представи по делото трудовото досие на ищцата с оглед приобщаване на молбата на последната за прекратяване на трудовия договор, но той не е сторил това, тъй като досието се намирало в някоя от държавните служби, където ищцата писала множество жалби. Тъй като по делото не се доказва наличието на писмено предизвестие от ищцата, прекратяването със заповед № 17/07.VІ.2010г. е незаконно. Това е така дори да се приеме, че ищцата е подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, каквато страните не представят. Прието е, че предвид служебното начало в процеса и с оглед правната култура на страната, не ползваща адвокатска защита, не е налице нарушение на принципа за равенство на страните. Доказателствата, които съдът е постановил да бъдат представени от ответната страна, не са нови по смисъла на закона и страната е знаела, че представянето им по делото е от съществено значение за изясняването на истината.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1.допустимо ли е съдът да задължава ответника да представи писмено доказателство /трудовото досие/, без да е направено такова искане от ищцовата страна, и 2. до кой момент от разглеждането на делото пред първа инстанция е допустимо представянето и събирането на нови доказателства, които въпроси били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай и двата релевирани от касатора процесуалноправни въпроси не отговарят на посочените изисквания. Това е така, тъй като по тях въззивният съд не се е произнесъл, защото те не са били посочени във въззивната жалба на дружеството. Въззивният съд се е произнесъл във връзка с оплакването, че „при нарушаване принципа за равенство на страните и при строгата дисциплинираност при представянето и събирането на доказателства, първоинстанционният съд без своевременно да е поискано от ищеца трудовото досие, без в разпореждането си по чл.140 от ГПК и без в доклада по делото да е събирано това доказателство, се е позовал и е направил изводи въз основа на молба, която се съхранява в трудовото досие”. По направените в тази връзка изводи, че с оглед служебното начало в процеса, задължението на съда да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяване на фактите от значение за решаване на делото, и с оглед правната култура на страната, която не ползва адвокатска защита, не е нарушен принципа за равенство, и че в случая доказателствата, които съдът е постановил да бъдат представени от ответника, не са нови по смисъла на закона, касаторът не е поставил правни въпроси и не ги е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване съобразно разпоредбата на чл.280 ал.1 от ГПК. Освен това, касаторът не е поставил правни въпроси и по решаващия извод на въззивния съд – че по делото не се доказва наличието на писмено предизвестие на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.326 ал.1 от КТ, на каквото основание е уволнителния акт на работодателя, при което релевираните процесуалноправни въпроси не са и от значение за изхода на спора по делото.
Не е налице при това положение основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. А както вече бе посочено, касационният съд не е оправомощен служебно да извлича от изложението и от касационната жалба съществените за изхода на спора процесуалноправни или материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд. Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд № 115 от 01.ІІІ.2011г. по гр.д. № 84/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: