О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
Гр.С., 24.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.5951 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Вяра Е. Н. срещу решение №.1353/30.06.14г. по г.д.№.4293/2013г. на Софийски апелативен съд – с което реш.№.5866/30.07.13г. по г.д.№.7858/09г. на СГС, І ГО, 7с., е обезсилено и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.
Ответните страни А. М. и Б. М. не оспорват жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че постановеното решение е недопустимо и, като го е обезсилил, е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Посочил е, че исковата молба, по която е постановено първоинстанционното решение, е била нередовна; след отстраняване на нередовността по указания на въззивната инстанция е било уточнено, че е предявен главен иск по чл.92 ЗЗД и евентуални искове по чл.190 ал.2 ЗЗД – с условие за разглеждането им отхвърляне на главния иск; че с първоинстанционното решение са разгледани евентуалните искове без да е настъпило поставеното от ищеца условие за разглеждането им – отхвърляне на главния иск; че при това положение съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по главния иск, а в случай на отхвърлянето му – по евентуалните искове.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите ”При констатирана и отстранена нередовност на исковата молба във въззивното производство, следва ли въззивният съд да се произнася с решение по съществото на спора, независимо дали е отменил или обезсилил първоинстанционното решение?” и „При направено пред въззивната инстанция уточнение на искова молба, постановеното първоинстанционно решение, което не е съобразено с направеното уточнение, явява ли се недопустимо?”. Сочи се, че първият въпрос е решен в противоречие с т.2 от ТР 1/13 на ОСГТК на ВКС относно въззивното производство, а освен това и двата въпроса са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поставените от касатора въпроси са неотносими. Решаващите мотиви на въззивната инстанция за обезсилване на първонистанционното решение са, че съдът се е произнесъл по евентуални искове без да е налице произнасяне по главния иск. Посочено е, че е налице произнасяне без да е настъпило поставеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалните искове – поради което постановеното решение е недопустимо. Затова и то е обезсилено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения главен иск, а при отхвърлянето му – и на евентуалните. В. съд е процедирал по гореописания начин, доколкото на практика липсва възможност за произнасянето му като втора инстанция, а описаната хипотеза е ревнозначна на такава на произнасяне по непредявен иск. Предвид изложеното формулираните от касатора въпроси не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд. С оглед на това липсва годно основание за допускане на касационно обжалване.
Дори да се приеме, че такова е налице, то не са налице допълнителните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Цитираната практика /т.2 от ТР 1/13г. на ОСГТК на ВКС/ касае правомощията на въззивната инстанция при ненадлежно извършен доклад и неправилна квалификация, вследствие на която на страните са дадени неточни указания относно подлежащи на доказване факти – поради което е неотносима към първия въпрос, респективно не е налице твърдяното противоречие с нея. Същевременно, с изведените въпроси касаторът цели да постави проблема за необходимостта от решаване на спора по същество от въззивната инстанция на всяка цена – включително при хипотеза на недопустимо решение на първоинстанционния съд. Във връзка с тези въпроси не са налице неясни или противоречиви разпоредби, респективно има постоянна и безпротиворечива практика – както по реда на чл.290 ГПК, така и обобщена с тълкувателни решения, която не се нуждае от осъвременяване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор. След като липсва произнасяне по същество на предявения иск от първата инстанция, въззивният съд не може за пръв път сам да постанови решение по същество /реш. №.697/10/31.05.2011г. по г.д.№.1251/09 на І ГО на ВКС/. И. за това е дали е била налице нередовност на исковата молба, която е била отстранена пред въззивната инстанция. От друга страна постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му – изхода на делото по главния иск, съответно – неуважаването му, ако е предявен от същия ищец /реш. №.214/04.09.2012г по г.д.№.864/10 на ВКС, ІІ ТО/. Произнасяне по евентуалните искове без да е разгледан главния иск на практика е равносилно на произнасяне по непредявен иск. Законът не предвижда изключения от общото правило, че при недопустимост на първоинстанционното решение същото се обезсилва, а ако е разгледан непредявен иск, делото се връща на първата инстанция за произнасяне по предявения иск /чл.270 ал.3 изр. 3 ГПК/ /реш. №.190/29.10.2014 по г.д. №.3297/2014, І ГО на ВКС/. С оглед на изложеното въззивният съд е процедирал в съответствие със задължителната практика на ВКС.
Предвид всичко посочено по-горе, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1353/30.06.14г. по г.д.№.4293/2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: