О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 08.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 828 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от Н. Ч. – главен изпълнителен директор и М. К. – изпълнителен директор, чрез процесуалния му представител адв. Г. С., против въззивното решение № 146 от 25 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1056 по описа на окръжния съд в Благоевград за 2010 г., с което е отменено решение № 6727 от 28 септември 2010 г. по гр.д. № 2088 по описа на районния съд в гр. Благоевград за 2010 г. и вместо него е отменено уволнението на В. Л. К., К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “специалист общо застраховане”, касаторът е осъден да заплати на К. обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение в размер на 2921 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска и касаторът е осъден за разноски.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото изводът на съда за наличие на две различни длъжности, между които няма сходства, е неправилен и несъответен на представените доказателства – според доказателствата, независимо дали се отнасят до длъжност с наименование “специалист” или “специалист общо застраховане”, е посочен един и същи код по НКПД, в сила от 2005 г., поради което, независимо от некоректното посочване на наименованието на длъжността, тя си остава една и съща, каквато е обявена пред ТД на НАП и такава, каквато е осъществявана от лицата, между които е извършен подбор и две щатни бройки са съкратени; съдът не е изследвал актуалността на представената длъжностна характеристика за длъжността “специалист”; с отговора на въззивната жалба е посочено съвпадението на кода на заеманите длъжности, но съдът не е дал мотивиран отговор; задължение на работодателя е да извърши подбор между служители, заемащи сходни длъжности, а не само между служителите, заемащи една и съща длъжност; съдът е основал решението си само на представена длъжностна характеристика за длъжност, каквато не съществува към днешна дата и към датата на сключване на прекратения договор и към датата на прекратяването му; подборът е реално осъществен и служителите са били оценени по критериите за образование и ниво на професионална квалификация, както и по качество на изпълняваната работа, като ищецът не е със съответното необходимо образование, изпълнява възложената му работа с ниско качество, без да се съобразява със срокове и изисквания, със слаба компютърна грамотност и непознаване на операционните системи; съдът не разполага с правото да контролира работодателската преценка за това кой от работниците работи по-добре и по-качествено; в нарушение на забраната на чл. 266 ГПК въззивният съд допуснал доказателства и назначил експертиза. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по обусловилия изхода на делото въпрос за това дали длъжността “специалист” и длъжността “специалист общо застраховане” с еднакъв код по НКПД са различни длъжности и дали когато две длъжности, макар и с различно наименование, са с един и същи код по НКПД, се касае до различни длъжности или не – въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; по процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК относно задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения, направени от страните – въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. По първия въпрос се сочат три решения на районни съдилища и едно на окръжен, а по втория – едно решение на ВКС по отменения ГПК и три решения на ВС.
Ответникът В. Л. К. от [населено място] поле, обл. Б., чрез процесуалния си представител адв. Р. И., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че е била извършена трансформация на длъжността “специалист общо застраховане” в длъжността “специалист”, като двете длъжности са различни и между тях няма никакво сходство или близост; след утвърждаване на длъжностното разписание от 27 април 2010 г. работодателят е бил длъжен да предложи и евентуално да сключи допълнително споразумение към трудовите договори на служителите, заемали длъжността “специалист общо застраховане”, между които е бил и ищецът; само след реализирано изменение на трудовото правоотношение, работодателят може да пристъпи към законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; като не е направил това, той е прекратил трудовото правоотношение с ищеца за длъжност, която последният не е заемал; в протокола, материализирал подбора, липсва комплексна оценка на всеки от служителите.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът твърди наличието на второто и третото основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване – решаване на правен въпрос противоречиво от съдилищата и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Както за материалноправния, така и за процесуалноправния въпрос се поддържа противоречивото му разрешаване от съдилищата, но това основание не може да се подложи на преценка по материалноправния въпрос в това производство, тъй като представената съдебна практика е без отразяване за влизането в сила на съдебния акт, поради което не може да послужи за целите на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както се приема в т. 3 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Касаторът е избрал да концентрира усилията си по първия поставен проблем около приетото от съда различие в длъжностите “специалист” и “специалист общо застраховане” чрез поставяне на питане във връзка с определения в НКПД код. На първо място следва да се има предвид задължителната съдебна практика, постановена от касационния съд в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК по въпроса кодът по НКПД съществен елемент ли е на понятието “длъжност” по смисъла на КТ или това е щатът, длъжностната характеристика, естеството на работата, заемана от работника или служителя. Така според решение № 328 от 8 септември 2011 г., постановено по гр.д. № 1013 за 2010 г. на ІV ГО ВКС приема, че за първи път в изменението на чл. 66 КТ, в сила от 30 юли 2010 г. е предвидено, че наименованието на длъжността се определя съгласно НКПД; по силата на чл. 6 от Правилника за прилагане на НКПД от 2011 г. класификацията се прилага задължително при разработване на структурата на персонала в предприятията, при изготвяне на разписания на длъжностите, при наемане на работа по трудово и служебно правоотношение. ВКС заключава, че за уволненията, предхождащи посочената дата на изменение на чл. 66 КТ (каквото впрочем е и процесното), кодът по НКПД не е задължителен елемент на понятието “длъжност”, а длъжността се определя от включените в нея трудови функции. Следователно, за да проведе успешно производството по допускане на касационното обжалване касаторът е следвало да атакува направената съпоставка между длъжностите “специалист” и “специалист общо застраховане”, за да може да достигне до основния извод на съда – ищецът е уволнен от длъжност, която към момента на уволнението не е заемал. Липсата на поставен правен въпрос по обусловилите изхода на спора разрешения на съда сама по себе си води до недопускане на касационното обжалване, както задължава т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Вторият поставен правен въпрос също не обосновава допускането на касационното обжалване. Това е така, защото и тук касаторът е обвързал липсата на обсъждане на доводите със сторените от него позовавания на еднаквия код по НКПД за двете длъжности, а по значението на кода по НКПД важи изложеното по-горе, поради което допускането до касационно обжалване, дори и в случай на основателно позоваване от страна на касатора за допуснато процесуално нарушение, не би довело до различен краен резултат по спора. На второ място касаторът по този въпрос твърди, че съдът не е дал мотивиран отговор на всички възражения, релевирани в отговора на въззивната жалба и по този начин е постановил решение, некореспондиращо с доказателствата по спора. Не е ясно по кои точно възражения съдът не се е произнесъл, за да може да се извърши преценка от ВКС по обуславящото им изхода на спора значение, поради което и по това позоваване липсва основание за допускане на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос. При изложените изводи обсъждането на представената съдебна практика е безпредметно.
Ответникът претендира заплащане на разноски. Според представения договор за правна защита и съдействие, заплатени са 850 лева, както е посочено и в списъка по чл. 80 ГПК, но в отговора на касационната жалба изрично се сочи, че се претендира заплащането на 800 лева, поради което съдът приема, че на ответника при условията на чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат 800 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 146 от 25 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1056 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2010 г.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от Н. Ч. – главен изпълнителен директор и М. К. – изпълнителен директор, да заплати на В. Л. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място] поле, обл. Б., сумата от 800,00 (осемстотин) лева разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: