О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
Гр.С., 02.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1127 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение на Върховния касационен съд, ІV ГО, №.696/25.09.14г., постановено по г.д.№.5219/14г., не е допуснато касационно обжалване на определение на Софийски градски съд от 12.07.13г. по г.д.№.9220/13г. в частта, с която е потвърдено определение на Софийски районен съд, 26с., от 1.04.13г. по г.д.№.31075/12г. за връщане на искова молба на П. М. Н., а частната жалба на последния срещу горното определение в частта му, с която е потвърден отказ да му бъде предоставена правна помощ, е оставена без разглеждане.
Постъпила е частна жалба от П. М. Н. с искане за отмяна на подлежащото на обжалване определение във връзка с отказа за предоставяне на правна помощ. В молбата се съдържа ново искане за предоставяне на такава.
По искането за предоставяне на правна помощ:
С определение от 22.01.14г. по г.д.№.9220/13г., по отправено до него ново искане /различно от това, във връзка с което е постановен обжалвания пред СГС акт/ СГС е предоставил на жалбоподателя правна помощ под формата на процесуално представителство по делото, а с определение от 13.05.14г. за негов служебен представител е назначил адвокат С. В. М. /определена от САК/. Така назначеният адвокат е извършвал необходимите процесуални действия по делото, вкл. във връзка с отстраняване на нередовностите на подадената от жалбоподателя частна касационна жалба, по която е постановен обжалвания акт на ВКС. При това положение към настоящият момент П. Н. разполага със служебен защитник и повторното му искане в тази връзка, без сочене на каквито и да е мотиви, които да го обосновават, е неоснователно.
По допустимостта и основателността на подадената частна жалба:
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба /чл.95 ал.5 ГПК/. Определението на въззивната инстанция по нея, обаче, съгласно изричната разпоредба на чл.95 ал.6 ГПК, е окончателно. При тези обстоятелства определението на СГС в частта, с която е потвърден отказа на СРС за предоставяне на правна помощ, съставлява окончателен акт и на основание чл.95 ал.6 ГПК не би могъл да бъде предмет на инстанционен контрол. С оглед на това определението на ВКС, с което постъпилата срещу него частна жалба е оставена без разглеждане, е постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. М. Н. за предоставяне на правна помощ.
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховния касационен съд, ІV ГО, №.696/25.09.14г., постановено по г.д.№.5219/14г., в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на П. М. Н. срещу определение на СГС от 12.07.13г. по г.д.№.990/13 в частта му, с която е потвърден отказ да му бъде предоставена правна помощ.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: