О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
С. 31.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1850 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. В. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 1021 от 2.02.2016г. по в.гр.д. № 6480 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 20.02.2015г. по гр.д.№ 19996/2013г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени разноски.
К. се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК като поставените въпроси се свеждат до: 1. приложението на чл.131 ал.3 ГПК и по-специално дали липсата на представен от ответника отговор на исковата молба, преклудира правото му да представя доказателства в първото по делото съдебно заседание, който според касатора е разрешен в противоречие с постановени по чл.290 ГПК решения № 429 от 21.06.2010г. по гр.д. № 1151/2009г., № 13 от 22.02.2013г. по гр.д. № 508/2012г. на ІІ г.о., № 290 от 15.08.2011г. по гр.д. № 1211/2010г., № 821 от 8.09.2012г. по гр.д. № 1671/2011г. и № 85 от 17.06.2011г. по т.д. № 682/2010г. на ІІ т.о., 2. за нарушението на принципа на законоустановеност на основанието за уволнение, когато в заповедта са посочени две основания, който според касатора е разрешен в противоречие с постановено по чл.290 ГПК решение № 145 от 18.02.2010г. по гр.д. № 565/2009г. на ІІІ г.о. и 3. за реалността на извършеното уволнение, пред вид обстоятелството, че е представено решение на общото събрание за съкращаване в щата, а ответникът е Е. и компетентният орган не е общото събрание, а едноличния собственик на капитала. Отделно касаторът развива и доводи за неправилност на постановения въззивен акт заради това, че съдът не е приел като доказателство представена заповед № 203 от 4.07.2013г., установяваща, че четири месеца след уволнението на ищеца, на същата длъжност е назначено друго лице.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта /поради липса на ясно формулирани от касатора въпроси и несъотносимост към настоящия случай на цитираната задължителна практика на ВКС/, така и основателността й. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850лв., реалното извършване на които удостоверява с представен договор № 580182 от 6.04.2016г. за правна защита и съдействие.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Ищецът е заемал длъжността „Началник смяна”. Бил е уволнен със заповед № 52 от 4.03.2013г., в която като правно основание е посочена нормата на чл.328 ал.1 т.2 КТ, а като фактическо: „закриване на част от предприятието или съкращаване в щата”. Оспорил е законосъобразността на извършеното уволнение с довод за неяснота относно основанието за уволнение и липса на посочените състави.
Ответникът не е представил отговор, но в първото по делото съдебно заседание е ангажирал писмени доказателства, които първата инстанция не е ценила с довод за настъпила на основание чл.131 ал.3, във връзка с чл.146 ал.3 ГПК преклузия, а втората е възприела и въз основа на тях е преценила исковете за неоснователни. В мотивите си, въззивният съд е посочил, че ранната преклузия по чл.133 ГПК е единствено относно въвеждането в процеса на факти и обстоятелства и няма пречки страните да представят доказателства до приемане на окончателния доклад в първото по делото заседание. Обратният извод на първата инстанция е съдът е преценил като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Въз основа на приетите доказателства, е стигнал до извода за наличие на реално съкращаване в щата на заеманата от ищеца длъжност и с оглед на факта, че не се съкращава броя на работниците или служителите, заемащи длъжността, а се премахва длъжността, е преценил, че извършване на подбор не е необходимо. Не е ценил представеното решение на общото събрание с аргумента, че релевантно за делото е само извършеното от управителя утвърждаване на щатното разписание като компетентен. Наличието на други документи е счел, че могат да имат значение само за вътрешните отношения в предприятието. Изрично в мотивите си, съдът е посочил, че релеватният момент за преценка на предпоставките за наличие на съкращаване в щата е момента на уволнението, поради което заповед № 203 от 4.07.2013г., на която се е позовавал ищеца и която не е била приета като доказателство по делото по надлежния ред, е преценил като несъотносима.
При тези данни, поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора и отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, но по тях не следва да се допуска касационно обжалване, защото не са налице посочените специални основания за допустимост.
Първият поставен въпрос, касаещ възможността на ответната страна да представя доказателства до първото по делото заседание при неподаден от нея отговор, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Посочените от касатора решения са несъотносими, защото са постановени при предходната редакция на чл.133 ГПК. С. като със сега действащата, прието с ДВ бр.100 от 2010г., в сила от 21.12.2010г. – в изброяването на действията, за които настъпва преклузията, ако в установения срок, ответникът не ги предприеме /не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не упражни правата си по чл.211 ал.1, чл.212 и чл.219/ – отпадна единствено „не посочи доказателства”, която съществуваше в предходната, практиката приема, че специално за ангажиране на писмени доказателства – за ответника преклузията настъпва не в срока за подаване на писмен отговор, а по-късно – в първото по делото заседание. /вж. в този смисъл например решение № 382 от 6.01.2015г. по гр.д.№ 1558/2014г. на ІV г.о./
Вторият поставен въпрос, касаещ законоустановенността на основанието, също не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС. Както е посочено и в представеното решение № 145 от 18.02.2010г. по гр.д. № 565/2009г. на ІІІ г.о., когато в заповедта за уволнение са посочени две основания, за законността й, е достатъчно да се установи наличието на състава на едно от тях. Във всички случаи от значение е обстоятелството дали към момента на връчване на заповедта за уволнение, страната е разбрала в какво се изразява волята на работодателя. В конкретния случай – от като изложените възражения в подадената искова молба и ангажираните доказателства, следва извод, че ищцата не е била поставена в положение на неизвестност, предметът на спора е бил ясен за нея и правото й на защита не е било накърнено.
Третият поставен въпрос също не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС /включително и с представеното от касатора решение без задължителен характер № 1289 от 24.01.1995г. по гр.д. № 909/94г. ІІІг.о./, съгласно която за да е законно уволнението, то следва да е извършено от компетентния за това орган. В случая – видно от мотивите на въззивния съд, той е съобразил релевантното за спора утвърждаване на щатното разписание, извършено от управителя като компетентен орган за Е. и не е ценил наличното решение на общото събрание.
Изложените доводи за неправилност не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, в което единственото, което се преценя е дали са налице основанията за допустимост по чл.280 ГПК.
С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице специалните основания по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1021 от 2.02.2016г. по в.гр.д. № 6480 по описа за 2015г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. В. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк]бл.314 вх.В ап.17 да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] с адрес на управление: [населено място] п.к.1000, район „С.” [улица] сумата от 850лв. /осемстотин и петдесет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.