3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 33/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 181
гр. София, 12.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 33 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Г. Д. Бояджийска обжалва решение от 12.08.2011 г. по гр. д. № 12193/09 г. на Софийски градски съд. К. счита че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Т. А. Д. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 09.01.2009 г. по гр. д. № 2378/08 г. на СРС в частта, в която касаторката е осъдена да премахне за своя сметка тръбата обслужваща тоалетната на втория етаж която преминава през общата стълбищна клетка на първи етаж, както и в частта, с която искът за премахване на движими вещи намиращи се в общата клетка, е отхвърлен. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част съдът приел че ищцата е собственик на апартамент на първи етаж от жилищната сграда, а касаторката е собственик на апартамент на втори етаж. Обстоятелството, че тръбата е поставена от праводателя на касаторката не било основание да се приеме, че тя не е легитимирана да бъде ответник по иска. Решението не било недопустимо, тъй като ищцата е предявила иск за премахване на отходна тръба, а видът на материала можел да бъде определен от експертизата. Изложил е съображения, че без съгласие на ищцата, касаторката и съпругът и, в последствие починал, изградили санитарно помещение /тоалетна/, тръбата на което преминавала през входното антре на първи етаж, което било обща част на сградата. Съдът приел че искът е основателен, тъй като тръбата била поставена без необходимите строителни книжа, въпреки че съгласно Наредба № 7 от 22.12.2003 г. изграждането му било допустимо, а и създавала пречки при упражняването правото на собственост на ищцата. Заключението на вещите лица можело да се цени само като възможност за узаконяване съгласно § 184 ал. 2 ЗУТ. Според съда, нормата на чл. 56 ал. 6 З. /отм./ била неприложима в отношенията между страните, тъй като не били налице предпоставките за текста – отнемала се част от общото помещение и тръбата не се свързвала с вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси дали решението е вероятно недопустимо когато има произнасяне “свръх петитум”, допустимо ли е да се уважи иск по чл. 109 ЗС когато е на лице търпимост на строеж по § 16 ал. 3 ДР на ЗУТ; необходимо ли е съгласие на другите съсобственици за свързване на общи инсталации с общи мрежи. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че няма основание да се приеме че решението е вероятно недопустимо поради произнасяне “свръх петитум”. С исковата молба ищцата е искала ответницата да бъде задължена да премахне отходна тръба от нейното антре и затапване на отвора. При постановяване на решението съдът е конкретизирал точното местоположение на тръбата, с което не е променил предмета на търсената защита и не е признал на ищцата права, които не са поискани. Затова няма основание да се приеме, че решението противоречи на решения № 620 от 25.06.1993 г. по гр. д. № 211/93 г. на ВС І ГО, № 63 от 28.05.2011 г. по т. д. № 490/10 г. на ВКС ІІ ТО и № 218 от 30.07.2010 г. по гр. д. № 664/09 г. на ВКС ІІ ГО, според които съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като съдът е съобразил с оглед приетото в ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., че защита може да се търси и срещу съсобственик. По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В. решение не е постановено в противоречие с решение № 190 от 05.04.1993 г. по гр. д. № 1699/92 г. на ВС IV ГО, тъй като хипотезите в двете решения са различни. Според решението на ВС, процесните постройки са изградени преди 09.09.1944 г. затова са налице условията на чл. 303 ал. 1 ППЗТСУ /отм./ те да се запазят, тъй като към тях се проявява търпимост и евентуално се узаконяват. Според съда, по делото няма данни касаторката да е подала заявление с искане узаконяване на търпим строеж в срока по § 184 ал.2 на ЗУТ. Няма противоречие и с решение № 1506 от 09.02.1993 г. по гр. д. № 1364/92 г. на ВС IV ГО. В решението е прието, че извършеният без строителни книжа незаконен строеж в съсобствения имот от единия съсобственик не означава, че той смущава упражняването на правото на собственост на другите съсобственици, ако незаконността му не се изразява в нарушение на правила и норми по З.. Съдът е изложил съображения, че незаконният строеж смущава и ограничава правото на съсобственост във вида в който е извършен, затова решението не противоречи на цитираното решение. Решение № 39 от 10.I.1977 г. по гр. д. № 2401/76 г., на ВС, І ГО е неотносимо към спора, тъй като в него е разгледан иск за разпределение ползването на съсобствено дворно място между съсобствениците пространството, заето от лична само на единия от тях постройка, какъвто иск няма предявен. Според решение № 86 от 19.12.1975 г. по гр. д. 74/75 г., ОСГК ВС, ако споразумението между съсобствениците за начина на ползуването на общата вещ не е вписано, то не е задължително за новия приобретател на част от съсобствената вещ. Тава решение също няма отношение към формулираните съществени за спора въпроси. По същите съображения е неотносимо и решение № 32 от 25.02.2009 г. по гр. д. № 4584/07 г. на ВКС ІV ГО, в което е разгледан иск по чл. 31 ал. 1 ЗС.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.08.2011 г. по гр. д. № 12193/09 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: