О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр. София, 12.03.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 20 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение № 313 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 587/2011 г. на Пернишкия окръжен съд след отмяна на решение от 08.04.2011 г. по гр. д. № 4138/2010 г. на Пернишки районен съд, е прекратен с развод гражданският брак между страните, поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство, без да се третира въпросът за вината за това, като е постановено след развода фамилното име на съпругата да бъде предбрачното й (без добавеното фамилно име на съпруга).
За да достигне до извода, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между съпрузите, като предпоставка за допускането на развод, въззивният съд е приел, че липсата на усилия от тях за възстановяване на брачната връзка е довела до взаимното им отчуждение, което не може да се преодолее, като съпругът е заживял в [населено място], а съпругата останала да живее в [населено място], при което нормалните съпружески отношения са изчерпани от съдържание, чиято последица е установената продължителна фактическа раздяла помежду им. По направеното в исковата молба изрично искане е разрешен и въпросът за фамилното име на съпругата, което ще носи след развода, като е възстановено предбрачното й такова.
Против решението на въззивния съд е постъпила жалба от ответницата.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящите делото правни въпроси, който конкретизирани и уточнени се свеждат до : 1/ правното значение на разделното живеене на съпрузите за определяне състоянието на дълбокото и непоправимо разстройство на брака и 2/ задължен ли е брачният съд да се произнесе и да възстанови предбрачното име на съпруга, който е приел името на другия съпруг при сключване на брака и без нарочно искане на страната. Сочи се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, за което се цитират решения на този съд, постановени по реда на ГПК (отм.), а по отношение на първия – и че имал значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалба не е изразил становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Първият поставен правен въпрос обуславя решението по делото, но не се открива основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съгласно разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК такова е налице при противоречие с решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Решенията на ВКС по реда на отменения ГПК съставляват основание за селекция на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, ако засягат същия въпрос (вж. т. 3 от посочения тълкувателен акт). Съгласно разясненията в текста на последната, in fine, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Непредставянето на такива решения е самостоятелно основание да не се допусне въззивното решение до касационен контрол.
Така формулираният правен въпрос няма и претендираното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че меродавно за спора е настъпилото между съпрузите отчуждение, както и липсата на полагани усилия за възстановяване на нормалното състояние на брачната връзка в периода на продължителната раздяла, което състояние е довело до настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака им като предпоставка за прекратяването му с развод.
Поставеният втори правен въпрос не обуславя решението по делото в частта за фамилното име за в бъдеще на съпруга, приел името на другия съпруг при сключване на брака, защото въззивният съд е приел, че дължи произнасяне по него поради направено от ищеца (съпруга) изрично искане за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата (съпругата).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 313 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 587/2011 г. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: