О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
С. 05.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 март две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 51/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Р. Ч. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Женя К., срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд, № 164 от 06.10.2014г. по в.гр.д. № 260/2014г., с което е отменено решението на Ямболския районен съд, № 332 от 15.05.2014г. по гр.д. № 280/2014г., и вместо него с въззивното решение са отхвърлени предявеният от И. Р. Ч. против Я. В. П. и Д. Р. П. иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 15 000 лв. и предявеният като евентуален иск за същата сума на основание чл. 59 ЗЗД.
Ответникът Я. В. П. от [населено място], в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Ж. А., моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от И. Р. Ч. против Я. В. П. и Д. Р. П. искове – главен с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 15 000 лв. и евентуален с правно основание чл. 59 ЗЗД за същата сума съдът е приел, че не може с категоричност да се направи извод, че ищецът е предоставил на ответниците по делото сумата от 15 000 лв. Съдът е анализирал подробно показанията на разпитаните по делото свидетели и е приел, че за предаване на сумата свидетелства само св. Ч., но не е приел за достоверни тези показания от една страна поради липсата на житейска логика и достоверност относно някои от фактите, за които свидетелства, от друга страна поради близките родствени връзки с една от страните, мотивиращи я да представи, фактите в изгодна за тази страна светлина, и на последно място поради липса на други доказателства в тази насока. Признанията на ответницата Д. П. за предоставяне в заем от ищеца на ответниците на сумата от 15 000 лв. е ценил в съвкупност с останалите доказателства по делото като е отчел нейната заинтересованост поради обстоятелството, че е сестра на ищеца и вече бивша съпруга на ответника П. към момента на предявяване на иска. Предвид изложеното и на основание чл.154 ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че не е доказан основният факт, на който се основават претенциите както по главния, така и по евентуалния иск, а именно предоставянето от ищеца на ответниците на сумата от 15 000 лв. в заем за закупуване на жилище, на друго основание или без основание, поради което е отхвърлил както главния иск по чл.240 ал.1 ЗЗД, така и евентуалния по чл.59 ЗЗД.
К. И. Р. Ч. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „следва ли въззивният съд след като е уважил жалбата срещу главния иск да се произнесе по същество по отношение на евентуалния иск, по който липсват формирани мотиви от първоинстанционния съд поради уважаване на главния иск” разрешен в противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. ОСГК на ВКС, т. 15 и 19; „следва ли, след като дейността на въззивната инстанция е аналогична на първата, въззивният съд да формира собствени фактически и правни изводи по съществото на спора” разрешен в противоречие с т. 19 на посоченото по-горе ТР; „при преценка на достоверността на свидетелските показания и приложимостта на оценката на правилата за тяхната логичност, правдоподобност и последователност, която е противоположна на тази на първата инстанция, въззивният съд като решаваща инстанция да отговаря за допуснато процесуално нарушение по чл. 172 ГПК” разрешен в противоречие с ТР № 1/09.12.2013г. ОСГТК на ВКС, т. 11; „следва ли въззивната инстанция, при ролята й в изясняване на делото от фактическа страна, да съобщи доклад по делото” решен в противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. ОСГК на ВКС, т. 19.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика по първия от поставените въпроси. С т. 15 на ТР № 1/04.01.2001г. ОСГК на ВКС е прието, че „когато първата инстанция не се е произнесла по евентуалния иск, с оглед изхода на делото по главния иск, се подразбира, че становището по него, макар и да не е записано в диспозитива на решението, е в отрицателен смисъл. При въззивното обжалване на решението по главния иск, въззивният съд се произнася направо по същество по евентуалния, макар и за пръв път, без да връща делото за ново разглеждане, тъй като този иск е третиран в двуинстанционно производство”. В съответствие с изложеното въззивният съд по настоящото дело след като е отхвърлил главния иск се е произнесъл и по евентуалния като е приел, че и претенцията за присъждане на исковата сума на основание чл. 59 ЗЗД – неоснователно обогатяване, е неоснователна поради липса на убедителни доказателства за предоставянето от ищеца на ответниците на сумата 15 000 лв. Не е налице противоречие и с т. 19 на същото ТР, с която е изяснена дейността на въззивната инстанция при действието на отменения ГПК като решаваща, аналогична на тази на първата инстанция и имаща за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. За разлика от уредбата на въззивното производство по отменения ГПК, с чл. 269 на новия ГПК е въведен ограничен въззив – съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Поради това т. 19 на посоченото ТР е неприложима.
Вторият от поставените въпроси е от значение за решаването на делото, но не е налице твърдяното противоречие. В. съд е изложил мотиви защо приема евентуалният иск за неоснователен – поради липса на доказателства за предаване на исковата сума на ответниците.
Третият въпрос съставлява оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение при преценката на свидетелските показания съобразно чл. 172 ГПК, довело до необоснован според касатора извод за липса на доказателства за даване на исковата сума на ответниците. Въпросът не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и съобразно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС разяснения.
Последният въпрос е от значение за решаването на делото, но е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика. Съгласно т. 2 на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 750 лв.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд, № 164 от 06.10.2014г. по в.гр.д. № 260/2014г.
ОСЪЖДА И. Р. Ч. от [населено място] да заплати на Я. В. П. от [населено място], сумата 750 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: