О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
С. 05.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5505 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Е. П. Г. и от М. С. Г. – двамата от [населено място], чрез общия си процесуален представител адвокат Б. против въззивно решение от 25.11.13г. по в.гр.д.№ 14742 по описа за 2010г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 7.07.10г. по гр.д. № 13336/06г. на Районен съд София в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД по отношение на М. С. Г. като недопустимо и е прекратено в тази част, а в останалата, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД по отношение на Е. П. Г. е потвърдено.
За да счете постановения от районния съд акт за недопустим по отношение на М. С. Г., въззивният съд се е позовал на представеното по делото неоспорено саморъчно завещание, с което продавачката по договора /Н.Б./ й е завещала цялото се движимо и недвижимо имущество. Приел е, след като е придобила собствеността по завещание, тя няма правен интерес от повторното му придобиване въз основа на уважен иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, защото целяната с предявения конститутивен иск промяна вече е постигната на друго основание. Предявеният от другия ищец Е. П. Г. иск, въззивният съд е счел за неоснователен, тъй като пред вид извършеното завещание ответниците Ц. не са собственици на процесния имот.
При тези мотиви касаторът Е. П. Г. се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и поставя въпроса за релевантния момент на принадлежността на обекта, предмет на предварителния договор за основателността на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД – на сключването му или на предявяване на иска. Същият въпрос поставя и М. С. Г., която обжалва въззивния акт в засягащата я прекратителна част за обезсилване на решението на съда за отхвърляне на иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответниците Ц., които заявяват, че признават основателността на предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД. Твърдят, че не са дали повод за предявяването му поради което считат, че на основание чл.78 ал.2 от ГПК разноските следва да се възложат на ищците.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставеният от касаторите въпрос /доколкото касае основателността на предявения иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД/ не отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост, защото не е свързан с решаващите мотиви на съда и касае правилността на постановения въззивен акт/вж.т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС/. Освен това не е налице и посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поставеният от касаторите въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото е законодателно решен и по него има трайно установена практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно чл.235 ал.3 от ГПК съдът е длъжен да вземе пред вид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Изводът на съда трябва да бъде основан на всички факти независимо от това дали са се осъществили преди предявяване на иска или са настъпили след това, но преди приключване на устните състезания /решение № 253/2012г.по гр.д.№ 295/12г.на ІІ г.о. по чл.290 от ГПК/. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за която съдът следи служебно. Страната няма защитим правен интерес от водене на иск, чиято цел вече е постигната на друго основание.
Искането на противната страна по чл.78 ал.2 от ГПК е неоснователно. Отговорността за разноските се понася от ищеца, при комулативното наличие на две предпоставки: 1.ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и 2. да признае иска. В случая не е налице втората от така изброените предпоставки, защото ответниците едва в касационното производство са заявили, че признават иска. Настоящите ответници Б. и Ц. Ц. са конституирани след смъртта на техния наследодател А. Ц., която е първоначалния ответник в производството. В първата инстанция тя е оспорила иска, правила е възражения /включително и за подсъдността на иска/, оспорвала е доказателства и по нейно искане са събирани други.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.11.13г. по в.гр.д.№ 14742 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.