3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 177
гр. София, 14.03.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 09 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №581/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Ю. И. Б. в качеството на [фирма]- [населено място], общ. К., обл.Д. срещу решение №36 от 19.03.2011 г. по в.т.д. №4/2011 на ОС-Добрич, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 131 от 18.11.2010 г. по гр.д. №358/09 на РС-Каварна за признаване за установено по отношение на жалбопоподателя по иск с правно основание чл.422 ГПК предявен от [фирма] , че Ю. И. Б. в качеството на ЕТ”А.-Ю. Б. [фирма] сумата от 17 574,72 лева-наемна цена и разходи за ел.енергия по договор за наем от 10.03.2008 г., ведно със законната лихва от 06.10.2009 г. до окончателното плащане.
Излагат се доводи и оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при преценка на доказателствата и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне изцяло на иска .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответната страна по касационната жалба не изразява становище .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което приема, че жалбоподателката в качеството й на едноличен търговец дължи на А.” АД сумата от 17 574,72 лева-наемна цена и разходи за ел.енергия по договор за наем от 10.03.2008 г., за която сума има издадена заповед по чл.410 от ГПК, съставът на въззивния съд се е позовал на признанието на ответника за наличие на наемно правоотношение с ищеца за сезон 2008 г., което е изразено в отговора на исковата молба. Относно размерите на дължимия наем и разноски за ел. енергия е прието, че същите се установяват от съответните фактури и констатациите в заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
В изложението по чл. 284 ал.3, т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора , който да бъде подложен на дискреция по критериите за допускане на касационно обжалване, съгласно т.1. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Вместо това се навеждат оплаквания в насока неправилна преценка на доказателствата, доколкото съдът е основал изводите си на заключението на вещото лице, което е изготвено изцяло на база счетоводните документи представени му само от страна на ищеца.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация. В същата тълкувателна практика, задължителна за съдилищата и ВКС е прието, че ВКС няма право да извлича от оплакванията за неправилност в касационната жалба релевантен за спора правен въпрос, тъй като подобно действие би било в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. Ето защо, дори само по тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване по отношение на обжалваното решение. Отделно от това при липса на формулиран правен въпрос, няма как изобщо да се обоснове и наличие на твърдяното най-общо от страна на касатора основание по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК : въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №36 от 19.03.2011 г. по в.т.д. №4/2011 на ОС-Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: