О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
София, 14.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 818 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Т. Г. [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Е. В., против въззивното решение № 100 от 23 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 79 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2011 г., с което е потвърдено решение № 125 от 17 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 140 по описа на районния съд в гр. Генерал Тошево за 2010 г., за предоставяне упражняването на родителските права върху детето А. Х. А. на бащата Х. А. И. и за отхвърляне на насрещния иск на К. Г. за предоставяне упражняването на родителските права върху детето А..
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно, защото е постановено в противоречие със събраните писмени и гласни доказателства; детето има симптоми на синдрома на родителско отчуждение, породен от факта, че една година след като го взема от дома на майката, бащата не само че не го връща, а осуетява всички контакти на детето с майката, която търси доходна работа в чужбина, за да си издържа детето; правилно един от членовете на съдебния състав е преценил фактическата обстановка и е счел, че по-добрият родител е касаторката, а оставането на детето при бащата ще има негативни последици – разстроено детско поведение, агресивност спрямо другите деца, емоции на гняв и омраза срещу околните. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че насрещният иск за родителски права, предявен от касаторката, бил отхвърлен, а решението по иска на ответника било потвърдено от двама от съдиите на тричленния състав, а третият го подписал с особено мнение; решението е противоречиво и съдът не се е съобразил с експертното мнение на вещите лица и социалните доклади; доказано е, че дете на тази възраст следва да се отглежда от майка си, но с лъжа детето е взето и към настоящия момент една година майката не може да си види детето. Представя се решение № 1511 по гр.д. № 3215 за 2007 г. на V ГО. К. не сочи кое е основанието за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът Х. А. И. от [населено място], обл. В., чрез процесуалния си представител адв. К. А., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, а чрез адв. Свилена Н. изтъква съображения за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че бащата е родителят, комуто следва да се възложат родителските права, който за разлика от отсъстващата без сигурна трудова заетост в чужбина майка, е в състояние да полага реални грижи за детето; през изминалата година бащата е осигурявал всички нужди на детето, без да се налага да го поверява на близки; детето е добре социализирано в новата среда; полаганите грижи, привързаност и материални възможности на бащата компенсират последиците от започналия процес на родителско отчуждение; правилен е изводът за основателност на първоначалния иск по чл. 127, ал. 1 СК и неоснователност на насрещния. В особено мнение, подписано от докладчика по делото, се сочи, че предпочетеният родител при установената фактическа обстановка следва да е майката; манипулирането на детето е ярка проява на липса на възпитателски качества; оставянето на детето в обстановка на такова психично програмиране носи висок риск от тежки последици; отсъствието на майката с цел работа в чужбина не налага поверяването на детето на бащата; отсъствието й се дължи на открити в чужбина условия за трудова заетост и доходи от нея и липсват доказателства за възникнал риск за детето през времето на отсъствие на майката, тъй като тя е била успешна замествана от бабата на детето по майчина линия; повече от четири години грижи за детето е полагала само майката; майката може срещу поделяне с бащата на отговорността за издръжката и примиряване с по-ниските доходи от трудова дейност в страната да упражнява родителските права върху детето.
К. състав приема, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като от една страна касаторката не е ангажирала общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – не е поставен съответният правен въпрос, отговор на който да може да бъде даден от съдебния състав в производството по чл. 290 и сл. ГПК, а дори и да се приеме, че на преценка подлежи интересът на детето, то атакуваното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, нито касаторката установява противоречиво разрешаване на поставения проблем от съдилищата.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, а възможностите на съдебния състав на ВКС са сведени само до уточняване и конкретизиране на вече поставен правен въпрос. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В разглеждания случай нито в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, нито в самата касационна жалба, е поставен правен въпрос с посочените по-горе характеристики. К. ясно и категорично е заявила недоволството си от изводите на въззивния съд, като е посочила за правилни изводите, изложени в особеното мнение на член на състава на съда към решението, като по този начин е допуснато смешение между основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и без да се взема предвид, че втората посочена процедура според действащия процесуален ред предхожда първата и допускането на касационното обжалване е условие за разглеждане на касационните оплаквания за неправилност на въззивния акт. К. не е обосновала по кой правен проблем съдът е постановил решението си в противоречие със задължителна съдебна практика и такава не се и сочи. Представеното решение на състав на ВКС по отменения процесуален ред, само по себе си не може да даде основание за преценка наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като освен липса на поставен правен въпрос, соченото решение на ВКС третира процесуален проблем при конституиране на страни в процедура по чл. 75 СК (отм.) и не засяга правни разрешения, дадени в атакуваното въззивно решение.
В задължителната си практика касационният съд вече е имал случай да изложи вижданията си по въпроса за критериите, които съдът следва да взема предвид при разрешаване на въпроса с предоставяне на упражняването на родителските права – решение № 215 по гр.д. № 1325 за 2010 г. на ІІІ ГО, решение № 401 по гр.д. № 327 за 2011 г. на ІІІ ГО и др. К. съд приема, че с оглед цялостната защита на децата следва да се съобразява даденото разрешение в ППВС № 1/1974 г., според което следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства при решаване на спора за родителски права, като приоритет има интересът на децата. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности.
К. е основала твърденията си за неправилност на атакуваното решение около установени от експертизата симптоми на синдрома на родителската отчужденост и осуетяването от страна на бащата на всички опити за контакт между майката и детето, емоционалната нестабилност на детето вследствие липсата на майката, както и редовно заплащане на издръжката от страна на майката. При обсъждането на обективното състояние на детето А. съдебните експерти сочат, че в периода от раждането и ранното детство детето е неотменно свързано и изгражда емоционален контакт с майката, а откъсването му от нея винаги е драматично преживяване за него; като последица от отсъствието й се е формирал комплекса на изоставянето, което състояние поражда страхове и тревога, компенсаторно се трансформира в силно чувство за протекция и привързаност към другия родител; в средата на бащата детето получава внимание, грижа, сигурност, привързаност. Същевременно експертите заключават, че във възпитателния подход към детето преобладава авторитарност и манипулативност, което е обусловило развитието на синдрома на родителското отчуждение. От друга страна следва да се вземе предвид несигурната трудова заетост на майката и пътуванията й до чужбина с цел осигуряване на средства, през което време детето отново е било оставяно на грижите на баба си и неминуемо е чувствало липсата на майката, поради което спекулативни са твърденията на касаторката, че разделянето от майката, предприето от страна на бащата, е причината детето да е затворено, плахо, нещастно. От свидетелските показания и от изявлението на социалния работник е явно, че детето е добре обгрижвано от бащата, възпитателите в детската градина са очаровани от детето, между детето и бащата съществува силна привързаност. Предвид липсата на постоянна установеност на майката в страната и по-добрите условия за развитие на детето, съчетани с подкрепата на родител, следва да се приеме, че на този етап даденото от въззивния съд разрешение е съответно на интереса на детето да бъде отглеждано от този родител, който е в състояние да даде материална, емоционална и фактическа сигурност на детето. Всяка промяна в посочените по-горе условия би обусловила и промяна в упражняването на родителските права. Заплащането на издръжка за нуждите на детето не следва да се възприема като критерий за по-адекватната пригодност на майката да отглежда детето, а е проява на моралните й задължения и желания детето да бъде осигурено и в материален аспект. При правени от страна на бащата затруднения в контактите между майката и детето, майката следва да използва надлежните процесуални средства за предотвратяване на подобни пречки. По делото не са представени доказателства бащата да има алкохолен проблем и прояви на насилие, които да са застрашили здравето, живота или психическото развитие на детето, а отношенията между родителите преди и около раждането на детето са неотносими към разглеждания спор, а и не се сочат данни за поддържано такова поведение в живота на бащата, което да говори за патологични характерови особености в посочените аспекти, поставящи телесната и психическа цялост детето под заплаха. По изложените съображения следва да се приеме, че интереса на детето към настоящия момент диктува родителските права да бъдат упражнявани от бащата, каквото е и разрешението, дадено от въззивния съд в атакуваното съдебно решение.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 100 от 23 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 79 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: