О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София 14.03.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 966/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Ц., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат С. Л., срещу въззивно решение от 03.05.2011 г. по гр. дело №76/2011 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение №4 от 04.01.2011 г. по гр.дело №2134/2010 г. на Видинския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу М. [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил изискванията на чл.193, ал.1 КТ като е поискал обяснения и ищцата е представила писмени такива. Последната е извършила тежки нарушения на трудовата дисциплина, поради което уволнението и е законно.
Ответникът по касационната жалба М. [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това дали съобразно изискванията на чл.193, ал.1 КТ обясненията по допуснатите дисциплинарни нарушения трябва да бъдат дадени в рамките на дисциплинарната процедура по налагане на наказанието. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 03.05.2011 г. по гр. дело №76/2011 г. на Видинския окръжен съд Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата. По тях има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава /решение №629 от 01.11.2010 г. по гр. дело №279/2009 г. на ВКС, IV г.о./ Според нея Кодексът на труда не е урежда производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. Такова дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие (или да наложи друго дисциплинарно наказание) не е необходимо той да бъде „сезиран“ с нарочен акт (жалба, оплакване, сигнал или друг документ). Работодателят не е длъжен да уведоми работника за „висящото производство“ и да му връчи копие от акта, с който е „сезиран“ нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност.
Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 185 лв. деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Според разпоредбата на чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците, които не заплащат такси и разноски, включително и по молби за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Съдебните такси и разноски според чл.71 ГПК, включват държавната такса по делото и разноските по призоваването на свидетели, вещи лица и по извършването на оглед. Заплатеното от страните възнаграждение за един адвокат е извън тях и се присъжда съобразно правилата на чл.78 ГПК. Когато предявеният от работника иск с предмет трудов спор е отхвърлен, заплатените от работодателя разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат на основание чл.78, ал.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.05.2011 г. по гр. дело №76/2011 г. на Видинския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Г. Ц., [населено място], да заплати на М. [фирма], [населено място], 185 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.