3
определение по гр.д.№ 149 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 16.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 149 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Д. против решение № 1411 от 23.11.2011 г. по в.гр.д.№ 1802 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3657 от 11.08.2011 г. по гр.д.№ 3956 от 2010 г. на Варненския районен съд в обжалваната му част за допускане на делба на поземлен имот с идентификатор № 10135.2563.666 по кадастралата карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А., с площ от 690 кв.м., ведно с изградената в имота стопанска постройка между Д. Х. Д. и бившата му съпруга И. Д. Д. при равни квоти.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК като основания за допускане на касационно обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие на решението с незадължителна практика на ВКС /решение № 1349 от 05.12.2008 г. по гр.д.№ 6196 от 2007 г. на ВКС, П. г.о., решение № 1107 от 30.10.2008 г. по гр.д.№ 3083 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 108 от 08.04.1999 г. по гр.д.№ 722 от 1998 г. на ВКС, Второ г.о, определение № 562 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 65 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. / по въпроса: допустими ли са свидетелски показания за установяване на обстоятелства, за които законът изисква писмен акт, при спор между съпрузи и роднини по права линия. Освен това, според касатора, налице било противоречие с практика на ВКС /определение № 6 от 10.01.2009 г. по гр.д.№ 4121 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о./ и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по въпроса: длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства.
В писмен отговор от 16.02.2012 г. ответницата по касационната жалба И. Д. Д. /сега Атанасова/ оспорва същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанцинното решение в частта му за допускане на делба на поземлен имот с идентификатор № 10135.2563.666 при равни квоти между бишите съпрузи. За да постанови това решение, въззивният съд е приел за недоказано възражението на Д. Д. за пълна трансформация на лични средства при закупуването на този имот в размер на 7 500 лв.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК незадължителна практика на ВКС: В решение № 1349 от 05.12.2008 г. по гр.д.№ 6196 от 2007 г. на ВКС, П. г.о., решение № 1107 от 30.10.2008 г. по гр.д.№ 3083 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 108 от 08.04.1999 г. по гр.д.№ 722 от 1998 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че когато един от бившите съпрузи се позовава на трансформация на средства, получени по дарение, за доказване на това негово твърдение са допустими всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания. Обжалваното решение не противоречи на тази практика. Действително, в мотивите си, на стр.3 от решението, въззивният съд е посочил, че по делото липсват писмени доказателства бащата на ответника да е притежавал сумата 7 500 лв. Това обаче е само една констатация на съда, отговаряща напълно на събраните по делото доказателства. След като е направил тази констатация, въззивният съд е обсъдил събраните по делото свидетелски показания относно това дали бащата на Д. Д. е притежавал и е дарил на сина си 7 500 лв. за закупуването на делбения имот, тоест приел е, че тези свидетелски показания за допустими доказателствени средства за доказване на възражението за пълна трансформация на лични средства при придобиването на имота. Обстоятелството, че след преценка на тези свидетелски показания съдът е достигнал до извод за недоказаност на възражението, не означава, че принципно е отрекъл възможността за доказване на това възражение и в частност на дарението със свидетелски показания.
Не е посочена противоречива съдебна практика и по въпроса дали само свидетелски показания са достатъчни за доказване произхода на средствата за закупуване на делбения имот от частен бизнес. Поради това не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Определение № 562 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 65 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. и определение № 6 от 10.01.2009 г. по гр.д.№ 4121 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о. не биха могли да послужат като основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 или т.2 от ГПК, тъй като те са постановени в производство по чл.288 от ГПК, в което ВКС не се произнася по материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а решава един единствен въпрос: дали е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на конкретно въззивно решение.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, това основание е налице или когато за конкретния казус няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата в случая правна норма е неясна, което налага нейното тълкуване, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено тълкуване на закона от ВКС. В случая по въпроса дали въззивният съд е длъжен да обсъжда всички доказателства по делото и всички доводи на страните или само посочените в жалбата и дали може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд с оглед нормите на чл.269 и чл.272 от новия ГПК има практика на ВКС, включително и задължителна такава /например решение № 131 от 14.07.2011 г. по гр.д.№ 1120 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 960 от 07.01.2010 г. по гр.д.№ 4551 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр.д.№ 1413 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр.д.№ 1246 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о. и др./, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която до настоящия момент не са настъпили промени в законодателството или в обществените отношения, които да налагат промяната на тази практика.
Поради всичко гореизложеното касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1411 от 23.11.2011 г. по в.гр.д.№ 1802 от 2011 г. на Варенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.